Богинята на справедливостта Маат

Богинята на справедливостта Маат

Богинята на справедливостта Маат (ег. mˤ3t) е египетска богиня на закона и световния порядък, управляваща също и звездите, годишните времена и залеза. В египетската митология женските божества са точно толкова важни и могъщи, колкото и мъжките. Маат е една от най-силните и почитани богини, която сякаш властва навсякъде.

Маат – жената с щраусовото перо

В религията на Древен Египет Маат е красива, млада жена, обикновено изобразявана седнала, носи щраусово перо на главата си, а понякога има и крила. Тя е богинята, която олицетворяваща истината, справедливостта, универсалната хармония, божествената институция, законът и етичната норма. Обикновено в едната ръка държи скиптър, а в другата анкх.”

Маат и другите богове

Древните египтяни явно са смятали, че справедливостта е божествена и неразделна от мъдростта. Затова богинята на справедливостта Маат е дъщеря на великия бог на слънцето Ра, който е и създател на света. Според легендата след Сътворението Ра поставя дъщеря си Маат (ред) на мястото на дъщеря си Исфет (хаос) и царете след него трябва да гарантират, че тя ще продължи да е там. Подобно на други богове, крилатата Маат в началото живеела сред хората, но тяхната греховна природа я принуждава да последва баща си Ра към небето.

По времето, когато митологията започва да свързва боговете в брачни двойки, Маат става съпруга на бога на мъдростта Тот и ражда от него осем деца. Едно от децата на Маат и Тот е самият Амон, богът на вятъра и въздуха и повелителят на великата Тива. С течение на времето Амон успява да се слее с представата за бог Ра и да заеме неговото място на създател на света.

Мястото на богинята в Космическия ред

Както всеки един от боговете в митологиите, и богинята на справедливостта Маат има своето място в Космическия порядък. Тя изразява висшия божествен закон, дарен на Вселената от Бога-създател по време на създаването на света. Това е редът, който поддържа смяната на сезоните, движението на звездите и планетите, съществуването и взаимодействието между боговете и хората, моралните норми в обществото, ценностите в личния живот. Ето защо около Маат се въртят всички идеи на древните египтяни за Вселената и за етиката, за истината, справедливостта и последствията от отклоняването от нея.

Не е чудно, че изображения на богинята на справедливостта Маат има в почти всички древни египетски храмове. Но на самата нея са посветени само няколко малки светилища, едното от които е разположено в близост до светилището Монту в Карнак, а другото на западния бряг на Нил в Тива. Причината е, че на Маат се е гледало не толкова като на божество, а повече като на божествен закон – по нейните правила се движела природата и те трябвало да бъдат спазвани в религията, правото и етичните норми на обществото. В текстове като Инструкцията на Аменемоп писателят призовава да се следват предписанията на Маат както в личния живот, така и в работата.

Образът на седналата Маат с перото е толкова дълбоко врязан в съзнанието на древните египтяни, че те често я рисуват само като перо или като плоския пясъчен хълм със скосена страна, на който тя често седи. Нещо повече – този хълм може да бъде изобразен под краката или троновете на много други богове, за да подчертае тяхната справедливост. Фараоните също често били изобразявани с тези емблеми на богинята на справедливостта Маат, за да подчертаят ролята си на пазители на законите и правдата.

Съдът след смъртта

Всички знаем, че египтяните са имали традицията да мумифицират телата на починалите, като отстранят всички вътрешни органи. Единственият, който бил оставян в тялото, било сърцето. Смятало се, че след смъртта богинята на справедливостта Маат вземала везните на Анубис и слагала на едното блюдо своето перо на истината, а на другото – сърцето на покойника. Така премервала дали човекът е живял според законите ѝ и дали бил достоен да бъде приет в подземното царство. Ако сърцето било леко, колкото перото, значи било праведно. Но ако се окажело по-тежко, значи имало много грехове. Тогава Маат го давала на чудовището Аммат да го изяде, а душата на починалия никога не намирала покой.

Както се вижда, подобни паралели се запазва и в по-късните цивилизации, например в образа на древногръцката богиня на правосъдието Темида с нейните везни. А красивата легенда за сърцето, леко като перце, и до днес е работеща асоциация за чист и праведен живот.

Археологически доказателства

Най-старите източници на информация за богинята на справедливостта Маат са открити в надписи в пирамидите в Унас, които датират от около 2375-2345 г. пр. н. е. Това е средата на Старото царство. За нея се говори и в различни папируси, разчетени от специалистите по египтология.

42 отрицателни признания на Маат

В артефакти на над 5000 години археолозите разчитат 42 отрицателни признания на Маат, които поддържали установения от нея ред. Те стават основа на египетското законодателство и много приличат на християнските божии заповеди, поради което се смята, че са повлияли и на християнството.

42-те отрицателни признания на богинята на справедливостта Маат звучат така (от „Папируса на Ани”):

  1. Не съм извършил грях.
  2. Не съм извършил грабеж с насилие.
  3. Не съм откраднал.
  4. Не съм убивал мъже и жени.
  5. Не съм откраднал зърно.
  6. Не съм откраднал жертвоприношение.
  7. Не съм откраднал имущество на боговете.
  8. Не съм изричал лъжи.
  9. Не съм отнел храна.
  10. Не съм изричал ругатни.
  11. Не съм извършил изневяра.
  12. Не съм накарал никой да плаче.
  13. Не съм ял сърцето [т.е. не съм скърбял безполезно или не съм усещал разкаяние].
  14. Не съм нападнал нито един мъж.
  15. Не съм човек на измамата.
  16. Не съм откраднал обработвана земя.
  17. Не съм бил шпионин.
  18. Не съм клеветил никого.
  19. Не съм се ядосвал без причина.
  20. Не съм съблазнявал съпругата на никой мъж.
  21. Не съм съблазнявал съпругата на никой мъж (повтаря предишното твърдение, но адресирано до различен бог).
  22. Не съм се замърсил.
  23. Не съм тероризирал никого.
  24. Не съм нарушил закона.
  25. Не съм се разгневил.
  26. Не съм си затворил ушите пред думите на истината.
  27. Не съм хулил.
  28. Не съм мъж на насилието.
  29. Не съм сеел размирици или раздори (или нарушавал мира).
  30. Не съм действал (или преценявал) с ненужна бързина.
  31. Не съм участвал в спорове.
  32. Не съм умножил думите си в говоренето.
  33. Не съм набедил никого, не съм извършил зло.
  34. Не съм правил магии срещу краля (или хули срещу краля).
  35. Никога не съм спирал поток вода.
  36. Никога не съм повишавал глас (говорил арогантно или в гняв).
  37. Не съм проклел или хулил Бога.
  38. Не съм действал с ярост.
  39. Не съм откраднал хляба на боговете.
  40. Не съм отнел кенфу питките от духовете на мъртвите.
  41. Не съм вземал хляба на детето, нито съм се отнасял с презрение към бога на моя град.
  42. Не съм убил добитък, принадлежащ на бога.

Античност

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *