За официално създаване на науката египтология се счита началото на издаването на поредицата от публикации Описание на Египет (Description de l’Égypte). Те са публикувани в периода 1809 – 1829 г. Автори на текстовете са около 160 учени придружавали Наполеон по време на неговата т.нар. Египетска експедиция в периода 1798 – 1801 г. В тази експедиция са участвали още и около 2000 техници и хора на изкуството, чиито открития също са документирани.
През август 1798 г., по нареждане на Наполеон, в двореца Хасан-Кашиф в покрайнините на Кайро е основан Институт на Египет (Institut d’Égypte) с председател френския математик Гаспард Монж (Gaspard Monge) . Структурата на института се основава на Institut de France. Институтът разполагаше с библиотека, лаборатории, работилници и различни колекции от находки.
Източници оформили представата ни за древен Египет
Разбира се това е приетото начало на науката египтология. Писмените египетски документи датират от около 3150 г. пр. н. е. Това е времето, когато първите фараони създават йероглифната писменост в Горен Египет. Документите на тези царе, техните наследници и техните поданици, както и археологическият материал от тяхната култура остават добре запазени от сухия климат на Египет. Те предоставят изходния материал за първите египтологични проучвания.
След римското завладяване (31 г. пр.н.е.) знанията за древен Египет започват постепенно се губят, поради навлизането на елинизма в египетската култура. Храмовете изиграли важна роля в запазването на религията на фараоните и йероглифната писменост. С навлизането на християнството през I век, бавно ерозира дори и този последен бастион на фараонската култура.
До около 250 г. йероглифната система е заменена с гръцката азбука, като са добавени шест букви от демотичната (курсивна йероглифна) писменост). Последните известни йероглифи са издълбани през 394 г. във Фила, където култът към богинята Изида оцелява до около 570 г.
Почитането на Изида и Озирис се разпространява и в останалите части на Римската империя. Това в известна степен помага за частичното запазване на египетската култура. Египетският свещеник Мането (Manetho) съставя списък на египетските владетели по поръчка на Птолемей. Този списък макар и на гръцки език е основополагащо сведение за историята на Египет. Тези фактори са послужили за първоначалното събиране на информация при съставянето на Описанието на Египет и са база на науката египтология.
Розетския камък
Розетският камък дава може би най-големия тласък на науката египтология. Той е открит през 1799 г. от френски инженер при разкопките на древната крепост Ал-Рашид на около 7 километра от малкия град Розета (на арабски Рашид) край Нил. Той представлява триезична стела с гръцки, йероглифни и демотични текстове. Съдържа указ на Птолемей V.
Владеенето на коптски едик позволило през 1822 г. на Жан-Франсоа Шамполион да дешифрира надписа на камъка. Той и италианският учен Иполито Розелини ръководят експедиция в Египет през 1828 г. и публикуват своите изследвания в Паметник на Египет и Нубия (Monument de l’Égypte et Nubie).
Правителството на Мохамед Али (1805–49 г.) отваря Египет за европейците. Науката египтология се превръща в мода, но и в много изгоден бизнес. и Огромен брой учени и авантюристи започват да събират антики, често по начини, които доведоха до разграбване на немалка част от богатствата.
Няма коментари