Беатификация е процес на обявяване за “блажен” в католическата църква. Това е първата и последна степен преди обявяването на светец. Обявявайки, че някой е “блажен” Църквата накратко казано обявява, че въпросният човек е определено в Рая и определено може да се моли на Бог от ваше име, ако вие пък се молите на блажения. В процеса на беатификация Църквата трябва да проучи и да се увери, че всички ваши писания показват “чистота на учението” (т.е. нищо против вярата) Също така трябва да се докаже, че всичките ви действия са били мотивирани с добродетел.
Процес на беатификация
Официалната беатификация се състои от четири стъпки: информативен процес, въвеждане на причината, апостолски процес и четири категорични решения. Първата от тези стъпки е под юрисдикцията на епископа, в чиято епархия е кандидат-блажения, а останалите три са пряко под юрисдикцията на Конгрегацията на причините за святост (Congregatio de Causis Sanctorum).
В края на 60-те години папа Павел VI обяви, че процесът на беатификация и канонизация ще бъде съкратен и децентрализиран. За целта той създаде нов административен отдел на Курията, който да се занимава с подобни процеси. Епархийски, провинциални или регионални съдилища ще провеждат цялото разследване след консултация с Ватикана. Така дублирането ще бъде избегнато и времето, необходимо за завършване на процеса се съкращава.
Процесът на документиране на светостта не може да започне до пет години след смъртта на кандидата. Папата обаче може да съкрати този период на чакане. Папа Йоан Павел II например намали с три години периода на чакане за случая на Майка Тереза, а папа Бенедикт XVI се отказа от целия период на изчакване за своя предшественик Йоан Павел II.
Беатификация може да се извърши и мнвого по-късно, като например при папа Пиус IX (1792 – 1878), чиято беатификация е одобрена от папа Йоан Павел II на 3 септември 2000 г.
Последващото разследване (или информативен процес) на кандидата включва събирането на всички материали, отнасящи се до репутацията на кандидата за святост или героична добродетел, писанията на кандидата и пр. Необходимото за беатификация чудо може да се отмени в случай на мъченичество.
Епископът назначава човек, наречен постулатор на каузата, който ще представя случая пред епископа и по-късно пред папата. Назначава също и т.нар “защитник на вярата”, известен също като “адвокат на дявола”, за да се осигурят различни гледни точки и да се установи, че цялата истина е известна за кандидата.
След приключване на процеса, ако папата нареди беатификацията, това става под формата на тържествена прокламация с тържествена литургия.
А какво остава до светец?
Оставащата стъпка до обявяването на блажен за светец е доказването на извършване на чудо. Ако такова се докаже, остава формалното обявяване от папата и отслужване на специална литургия.
Няма коментари