Анкх (анх, анк) е името на един от най-разпознаваемите йероглифи от древен Египет. Той представлява кръст с примка в горната част, като понякога примката е орнаментирана със символи или декорации. Знакът е наричан още “ключ на живота” или “кръст на живота”, а най-ранните му известни появи са датирани от ранния династичен период (ок. 3150 – 2613 г. пр.н.е.).
Символът представлява египетски йероглиф за “живот” или “дъх на живота” (`nh = ankh). Египтяните вярвали, че земното пътешествие е само част от вечния живот, така че анкх символизирал както земния, така и отвъдния живот. Той е един от най-древните символи на Египет. Изрисуван е като атрибут на множество местни богове в надгробни картини и надписи или носен от египтяните като амулет.
Произход и значение на символа анкх
Никой не знае със сигурност откъде идва формата му. Египтологът Алън Гардинер смята, че произлиза от формата на каишката на сандал, усукан около глезена и промушен между пръстите. Обосновава теорията си с това, че коренът на египетската дума „сандал” е същият като на анкх, а и това са ежедневните обувки за народа. Неговият колега Уолис Бъдж обаче твърди, че символът произхожда от катарамата на богинята Изида. Тя изобразява стилизирани женски гениталии и означава плодовитост.
Значенията, които се приписват на анкх, са наистина много. Според други учени той може да изобразява мъжки и женски гениталии, слънце над хоризонта, обединяване на небето и земята. Тъй като символът се изработва често от злато, той със сигурност има много общо и със слънцето (среброто е цветът на луната в египетските виждания).
Разбира се, анкхът прилича и на ключ и египтяните го приемали като ключът за портите към отвъдното. На запазените рисунки често се вижда как Анубис, който води душите след смъртта, или Изида, която възкресява мъртъвците, полагат анкх на устните на душата, за да и вдъхнат живот в отвъдното. Богинята Маат, владетелката на Вселенските закони, и бог Озирис, богът на възраждането и плодородието, също държат анкх в редица картини. Освен това символът често се среща върху ковчези, саркофази, амулети в гробници.
Употреба на анкха
По времето на Старото египетско царство (ок. 2613 – 2181 г. пр.н.е.) анкхът е символ на вечния живот. Всъщност дори думата за мъртвец е ankhu (имащи живот, живеещи), а за ковчег – neb-ankh.
Средното царство
В епохата на Средното египетско царство (2040-1782 г. пр.н.е.) думата започва да се използва за огледало. Тогава се появяват и много ръчни огледала, които имат формата на анкх. Такова има дори в гробницата на Тутанкамон – изящно изработено и орнаментирано. Подобна асоциация не е случайна, тъй като египтяните мислели за света на мъртвите като за огледален на този тук. Те правели празник на богинята Нейт, закрилницата на мъртвите, като палели маслени лампи през нощта, за да създадат огледален образ на звездното небе. Вярвали, че така завесата между живите и мъртвите падала и близките на починалите можели да поговорят с тях. Приписвали на огледалата магически свойства и ги използвали за гадаене.
Анкхът също така бил популярен амулет, носен като висулка на врата или слаган в ленените покривала на мъртвите. Изработвали го от дърво, метал, глина или камък, а понякога издълбавали в него свещени символи. Те привличали вниманието и благоразположението на определени богове. Анкхът осигурявал на носителя си свръхестествени ползи и бил използван почти толкова широко, колкото и бръмбарът скарабей.
Новото царство
По време на Новото царство (1570-1069 г. пр. н. е.), когато култът към бога Амон (покровителят на Тива) се увеличава, символът се свързва с него. Той се използва редовно в храмовите церемонии в това време и се свързва с култа към Амон Ра и царя.
Периода Амарна
По време на периода Амарна (1353-1336 г. пр. н. е.), когато Ехнатон забранил култа към Амон и обявил бог Атен (самото слънце) като единствен бог на Египет, анкхът продължил да се използва широко. Символът се вижда в картини и надписи в края на лъчите светлина, излъчвани от слънчевия диск на Атен, който дава живот на вярващите.
След смъртта на Ехнатон, неговият син Тутанкатен (чието име съдържа символа анк и означава “жив образ на бог Атен”) се качва на трона, като царува 1336-1327 г. пр.н.е. Той променя името си на Тутанкамон (“жив образ на бог Амон”) и възстановява старата религия, запазвайки символа със същото значение, което винаги е имал.
Анкхът остава популярен символ, въпреки че царуването на Ехнатон е презирано и наследникът на Тутанкамон Хоремхеб (1320-1292 г. пр.н.е.) се опитва да заличи от египетската история всички доказателства за периода на Амарна. Най-големият владетел на Новото царство, Рамзес II (1279-1213 г. пр.н.е.), използва редовно анкх в своите надписи. Така символът продължил да се използва през останалата част от историята на древен Египет.
Анкхът и християнството
Християнството придобива по-широко разпространение в Египет през IV в. Много от символите на старата религия изпадат в немилост и биват забранени или забравени. Но анкхът продължава да се използва – коптската египетска църква го наследява като форма на християнския кръст, символизиращ вечния живот чрез Христос.
Ранните християни в Рим и на други места по света използвали рибата като знак на своята вяра. За тях рибата, която символизира плодородието, е много по-логичен символ от кръста, който бил добре известна форма на екзекуция. Анкхът обаче вече имал своята символика като знак на вечния живот и ранната християнска вяра в Египет се възползва от това значение, за да затвърди посланието на Христос, че има живот след смъртта.
Анкхът като символ на вечния живот с времето изгубва примката на върха си, за да се превърне в днешния християнски кръст. Той, подобно на древния си вариант се носи от вярващите в Исус Христос по същата причина: за да може носителят му да се идентифицира със своя бог и всички негови обещания.
Анкх е един от основните символи в древноегипетската култура наред с Окото на Хор и Джед.
Няма коментари