Джед (англ. djed) е името на символ, който е често срещан в древноегипетската архитектура и изкуство. Представлява изображение на колона, която има широка основа и четири успоредни една на друга линии, които я пресичат в най-горния и край. Понякога колоната е едноцветна, а друг път – боядисана в ярки цветове. Най-общо казано, джедът е знак за стабилност, постоянство, неизменност. Но това не е всичко.
Символика на джед
Джед често бива пренебрегван от изследователите на египетското изкуство и архитектура поради простата причина, че е твърде често срещан. Негови изображения има по стълбове, стени на гробници, архитрави (основната греда, която опира на стълбовете), стени на дворци, листове от боядисан папирус и особено по саркофази. Но всъщност значението на джеда в древноегипетската култура е наистина голямо.
Това е мощен символ, свързан с бога Озирис и неговото завръщане от мъртвите. Според различните теории визуално представя различни предмети – гръбнака на бог Озирис; дървото тамариск, което е обградило ковчега на бога; четири стълба, издигащи се един зад друг; стълба на плодородието, който се издигал по време на фестивала на плодородието Хеб Сед. Изглежда обаче, че „стабилността“ е била основният му смисъл и именно на него древните египтяни придавали най-голямо значение.
Значение и произход
За пръв път знакът джед се появява в преддинастичния период в Египет (ок. 6000-3150 г. пр. н. е.) и се среща чак до династията на Птолемеите (323-30 г. пр. н. е.) – последната династия, управлявала Египет, преди да стане провинция на Римската империя.
Точният произход на символа е неизвестен. Най-вероятно е бил свързан с бог Птах, ранният бог-създател в преддинастическия период. Неговите атрибути по-късно са приети от божествата Атум и Озирис. Според историка Клеър Гибсън, джедът е ранна фонограма (знак за звук), която също може да функционира и като пиктограма (символ за дума) или идеограма (знак, който представлява самата идея за нещото; нещо като цифрите, за които мислим като за количество, а не като за думи). Според него джед символизира изговореното слово-понятие за стабилност, представлява написаната дума за стабилност и обозначава самото понятие.
В преддинастичния период джедът може да е изобразявал стълб на плодородието, върху който по време на празници са били окачани снопчета зърно. Стълбът е бил част от ранните ритуали за плодородие, свързани с бога, който го осигурява.
Джед и Озирис
Някои учени да твърдят, че първоначално Озирис е бил сирийски бог на плодородието, който е „въведен” в Египет чрез търговията. Тази теория има известен резон, най-вече заради името на сирийския град Джеду, чието име е подобно на символа джед. Според нея джедът бил техен култов символ, който произлязъл от практиката да украсяват стълб, който да прилича на дърво, и да го окичват със знаци на плодородие и обилна реколта, а след това да го повдигат. Това може би първоначално е символизирало зърната, издигащи се от земята, но с времето е започнал да символизира бог Озирис, който се връща от мъртвите.
Името на Озирис за пръв път се появява в Петата династия на Египет (2498-2345 г. пр. н. е.). По времето на Новото царство обаче той е сред най-популярните и важни богове на Египет. Митът за Озирис е особено популярен в периода на Новото царство (1570-1069 г. пр.н.е.). Историята подробно описва смъртта на бога, неговото съживяване от съпругата му Изида и слизането му в подземния свят, за да царува като лорд на мъртвите. Най-известната му версия идва от гръцкия писател Плутарх, живял през 45-120 г. пр. н. е.
Свързване с Озирис
С издигането на култа към Озирис джедът става свързан с него. Това е предимно заради дървото, което го обгражда в мита, и със стълба, направен от това дърво. Джедът също символизира гръбнака на Озирис и това, че точно както Озирис възкръсва от мъртвите, починалият ще се издигне от тялото си след смъртта. Смятало се, че по същия начин, по който човешкият гръбнак позволява на човек да седи, да стои и да ходи, духовният образ на гръбнака на Озирис ще насърчи душата да се издигне от тялото и да се придвижи към отвъдното.
Сцени в храмове или кралски гробници показват, че бог Хорус (или царят, играещ ролята на Хорус), издига джед, за да помогне на баща си Озирис да възкръсне от мъртвите. Египтяните вярвали, че тяхното земно съществуване е само една част от вечно пътешествие и смъртта е просто друга област, през която трябва да се премине. Символът джед, подобно на самите текстове на пирамидата, се рисувал там, където вечната душа на починалия би могла да го види, за да ѝ помогне да се освободи от физическото си тяло.
Употреба на знака джед
Разпространението на символа е толкова голямо, че няма как да не бъде забелязано. Има го още от ранния династичен период в пирамидата на Джосер, по стълбовете за фестивала на плодородието Хеб Сед. По време на цялото съществуване на древния Египет джедът е украсявал и изпълнявал различни функции. Открива се като като елемент по сгради, гробници, книги, включително в Книгата на мъртвите. В нея понякога те са толкова много, че приличат на фон зад образите на починалите и боговете.
Стълбът на джед символизира не само стабилността в живота и след смъртта, но и трайното присъствие на боговете в нечий живот. Символът уверява древните египтяни, че боговете са с тях на всяка стъпка от пътешествието по земята и ще продължат да бъдат с тях и след смъртта. Съществуването на джед обещава на човешките същества, че подобно на Озирис, те ще се издигнат от смъртта и ще продължат да живеят вечно в полето отвъд. Загробният живот на Египет е огледален образ на живота на земята, но вечно блажен, без загуба, разочарование или смърт. Именно тази неизменност на душата и обещанието за този вечен живот са представени от джеда.
Джед е един от основните символи в древноегипетската култура наред с Окото на Хор и Анкх.
Няма коментари