Теорията за анациклозата (гр. ἀνακύκλωσις) представлява кулминацията на древногръцката политическа мисъл по отношение на еволюцията на политическите общности.
Това е единна, завършена политическа теория на политическата история. Тя се опитва да обясни еволюцията и разпадането на всички видове режими, включително демокрацията. Теорията е най-ясно и кратко изразена в съчиненията на историка Полибий (208 – 125 пр.н.е.). Той обаче не е първият дал принос по темата. Немалко аспекти на теорията са описани от по-ранни мислители като Платон и Аристотел.
Какво представлява теорията
Накратко, теорията на анациклозата гласи, че шестте архетипа на държавното управление са: монархия, тирания, аристокрация, олигархия, демокрация и охлокрация. Те представляват различни етапи от един дълъг процес на политическа еволюция. Вероятно Полибий и неговите предшественици са стигнали до тази теория емпирично. След като наблюдават възхода и падението на много градове-държави, повечето от които преминават през няколко от споменатите по-горе форми, те стигат до заключението, че тези преходи от една форма в друга не са случайни. По-скоро изглежда, че следват прости и разпознаваеми модели.
Например тираните често са сваляни от групи аристократи, докато народните революции често (но не винаги) свалят олигархиите и въвеждат демократично управление. Интересно е, че обратното на тези тенденции (аристократиите биват свалени от тирани или демокрации, превръщащи се в олигархии) е статистически по-малко вероятно да се случи.
Пълен курс на анациклозата при независима държава, чийто жизнен цикъл не е прекъснат от война или бедствие:
Политическите общности първо се управляват от крале. Едноличното управление лесно се изражда в тирания. Тиранът най-често бива свален, или принуден да споделя властта си с аристокрация. Аристокрацията деградира до олигархия. С времето се появява средна класа. Ако тази средна класа е стабилна, се появява демокрацията. След време обаче обществото се разслоява на богато и зависимо. Натискът на зависимите маси подклажда засилваща се конкуренция между техните политически покровители за изпълняване на популистки желания. Така се стига до охлокрация.
Едно от основанията на принципа на разделението на властите е именно анациклозата. То (разделението) е опит за избягване на деградацията на демокрацията в охлокрация. Всъщност различните власти съдържат елементи от основните цикли в анациклозата. Предстои да видим дали работи.
Няма коментари