Охлокрацията представлява предприемане на действия от страна на законните власти под натиска на тълпата. Счита се за извратена форма на демокрация.
Терминът е въведен от гръцкия историк от еленистичния период Полибиус в неговите съчинения “Истории” от II в. Оригиналната гръцка дума ὀχλοκρατία се състои от охло (означаващо както население, така и тълпа) и кратия (управление, сила). В английския език, освен този термин съществува и идиомът “the mob rules” означаващ “тълпата управлява”.
Исторически примери
Съществува мнението, че охлокрацията е немаловажен фактор за възхода на Рим и неговото поддържане. Населението на Рим в по-голямата част от съществуването на Римската империя е било между 100 000 и 250 000 души. Аристокрацията и дори военните били много по-малко в сравнение с гражданското население. При такова съотношение е било невъзможна справянето с голям бунт на населението.
Охлокрация в Рим
Около 190 г. Клеандър (Cleander) – камериер и фаворит на император Комодус (Commodus), както и командващ Преторианската гвардия, изпраща гвардейците да потушат бунт породен от недостатъчните доставки на храна. Населението, както и част от редовната войски се хвърля срещу гвардията и принуждава Комодус да обезглави Клеандър и сина му.
Впрочем Комодус е императорът от филма Гладиатор. Освен това е син и наследник на Марк Аврелий.
Охлокрацията и Френската революция
По време на Френската революция тълпите в Париж играят подобна функция, но са внимателно манипулирани от политическите лидери, които усещат, че тъова е начин да се разпореждат изцяло с монархията. Така се създава представителна демокрация, която в крайна сметка е предвестник на модела на Наполеон за полуконституционна монархия.
Други
Друг пример в който охлокрацията е успешна са процесите срещу Салемските вещици в колониален Масачузетс през 1690-те. При тях единното убеждение на гражданите надделява над логиката на закона и липсата на доказателства.
Това, че охлокрацията се счита за извратена форма на демокрацията, не означава, че решенията наложени от нея са винаги и непременно лоши. Кадифената революция в бивша Чехословакия и съпротивата срещу военния преврат в Съветския съюз през 1991 г. са ситуации, при които е възможно тълпата да изиграе позитивна роля туширайки неспособността на властта да се справи с дадена ситуация.
Няма коментари