Процесите срещу салемските вещици са доста известни в историята. Те започват през пролетта на 1692 година в малкото селце Салем в щата Масачусетс. Трагичната съдба на обвиняемите започва след като група млади девойки твърдят, че са обладани от дявола и набеждават местни жени във вещерство.
По това време хората били суеверни и вярвали в тайнствените зли сили, когато не били способни да си обяснят дадено явление. Новината за вещици в селото гръмнала светкавично и за броени дни се разпространила сред всички жители в околността. В Салем бил свикан специален съд, който да разгледа делата срещу заподозрените. Така започват процесите срещу салемските вещици.
Първата осъдена вещица била Бриджит Бишоп и след произнасяне на присъдата, била обесена през юни същата година. Осемнадесет други били изпратени в заточение.
През следващите месеци на процесите срещу салемските вещици и още 150 мъже, жени и деца били обвинени във вещерство. Резултатът от салемската сага бил деветнадесет жертви, един човек, убит от смачкване с каменни блокове и повече от четирима, умрели в затвора, чакайки присъдата си. На по-късен етап Върховният съд на Масачусетс отменя присъдите и предоставя обезщетение на семействата на потърпевшите. Съдбата на вещиците от Салем обаче оставя траен отпечатък в историята.
Как започва салемската трагедия
Свълзана е с вярата в свръхестественото – и по-специално в практиката на дявола да дава на определени хора (вещици) свръхестествени способности да вредят на други хора в знак на лоялността си. Това вярване се появява в Европа още през XIV век и е широко разпространено в колониалната Нова Англия.
Това е подсилено от суровите условия на живот в селската пуританска общност на Салем по това време. Те са в следствие на британската война с Франция в американските колонии през 1689 г., неотдавнашна епидемия от едра шарка, страхове от нападения от съседни индиански племена и дългогодишно съперничество с по-заможната общност на града Салем.
На фона на тези силни напрежения, процесите срещу салемските вещици са били подхранвани от подозренията на жителите и страха им от външни хора.
Знаете ли, че?
В опит да обяснят с научни средства странното поведение и страданията на омаяните момичета, от които тръгва трагедията в Салем през 1692 г., проучване, публикувано в списание Science през 1976 г., обяснява действието на халюциногенна паразитна гъба, наречена мораво рогче, която се среща в някои зърнени култури (като ръж и пшеница).
В класа на заразеното житно растение, вместо зърна се показват лилави телца с формата на рогче. Оттам идва и наименованието на гъбата. Токсиколози твърдят, че приемането на тази гъба от човека може да причини халюцинации, повръщане и мускулни спазми, а в по-големи количества – дори смърт.
През януари 1692 г. 9-годишната Елизабет (Бети) Парис, дъщеря на Самюел Парис (министър на селцето Салем) и неговата племенница – Абигейл Уилямс получават пристъпи, изразявайки се в жестоки спазми и изблици на неконтролируеми писъци. След като местният лекар, Уилям Григс, диагностицира, че момичетата са обладани от дявола, други девойки в селото започват да се оплакват от същите симптоми.
В края на февруари е издадена заповед за ареста на прислужницата на семейство Парис, Титуба. С нея са обвинени още две жени – бездомната просякиня Сара Добър и бедната старица Сара Осбърн, които също са набедени от момичетата в магьосничество. Така се слага началото на процесите срещу салемските вещици.
Разпространение на хистерията
Трите обвиняеми вещици са изправени пред магистратите Джонатан Корвин и Джон Хатхорн и били разпитвани пред обвинителите си. Те се появили в съдебната зала с тежки спазми, ужасяващи писъци и гърчене. Въпреки че Добри и Осборн отричат вината си, Титуба признала със сарказъм, че е обладана от сатаната и освен нея, има още вещици, които работят за дявола срещу пуританската общност.
Действайки като информатор, вероятно целта й е била да се спаси от определена убеденост. Докато хистерията се разпространява светкавично в общността и отвъд останалите селища в Масачусетс, редица други биват обвинени. Това включвало Марта Кори и Ребека Медсестра, считани за непостоянни членове на църквата и общността, както и 4-годишната дъщеря на Сара Гуд.
Подобно на Титуба, няколко от набедените „вещици“ признават и прехвърлят вината на други. Така процесите срещу салемските вещици скоро започват да заливат местната правосъдна система. През май 1692 г. новоназначеният губернатор на Масачусетс, Уилям Пипс, разпорежда създаването на специален съд на Ойер (за изслушване) и Терминер (за произнасяне) по делата за вещерство за градовете Суфлок, Есекс и Мидълсекс.
Съдът в процесите срещу салемските вещици произнася първата си присъда срещу Бриджит Бишоп на 2 юни. Тя е обесена осем дни по-късно на хълма на бесилото в град Салем, който става популярен с това име след последвалите събития.
През юли са обесени още петима души, пет през август и още осем през септември. Освен това седем други обвиняеми вещици загиват в затвора, чакайки присъдата си. Съпругът на „вещицата“ Марта Кори, Джайлс Кори, е пребит до смърт с камъни, след като отказва да признае „вината“ си.
Заключение
Уважаваният министър Котън Матер предупреждава за съмнителната стойност на доказателствата в процесите срещу салемските вещици. Думите му обаче остават без тежест по време на процесите срещу салемските вещици. Влиятелният тогава президент на Харвардския колеж и баща на Котън по-късно се присъединява към твърденията на сина си.
Той настоява за търсене на реални доказателства с факти, каквито се търсят при другите престъпления. Неговото заключение е, че е по-добре да избягат десет заподозрени вещици, отколкото да бъде убита една, грешно набедена за такава. В резултат на липсата от обществена подкрепа, губернаторът Пипс разпуска съда на Ойер и Терминер през октомври и възлага на неговия наследник да пренебрегне субективните „доказателства“.
Процесите срещу салемските вещици продължават с намаляваща интензивност до началото на 1693 г. В този период Мей Пипс помилва и освобождава всички, които са в затвора по обвинения за вещерство.
През януари 1697 г. Върховният съд на Масачусетс обявява ден на пост за трагичната съдба на набедените за вещици жени от Салем. По-късно съдът произнася процесите срещу салемските вещици за незаконни. Водещият делата, Самюъл Сюал, публично се извинява за ролята си в процеса.
Белезите от трагедията остават в историята, дори след като заселниците в Масачусетс приемат закон за изчистване на опетнените имена на осъдените и осигуряват финансова компенсация на техните наследници през 1711 г.
Ако ви е било интересно, прочетете и за последната екзекутирана вещица в Европа. Това се случва в Швийцария.
Няма коментари