Гилотината – не толкова известни неща

Гилотината

Гилотината, както всички знаем е инструмент за изпълняване на смъртно наказание чрез обезглавяване, въведена във Франция през 1792 г. Устройството се състои от два изправени стълба, съединени с напречна греда и жлебове от вътрешната страна на рамката. По тези жлебове се движи нож с косо острие и тежест. Ножът е издиган в горната част на рамката и освобождаван, така че вследствие на тежестта, остротата и наклона на острието да пререже с лекота врата на жертвата завързана под него. Дотук нищо ново. Има обаче и някои по-малко известни факти и точно на тях искам да се спра.

Създаване на френския вариант

Д-р Жозеф Гилотен

Д-р Жозеф Гилотен

Френският вариант на гилотината не е проектиран от Д-р Жозеф Гилотен (Joseph-Ignace Guillotin), който по това време е бил известен лекар, политик и масон. Интересното е, че той всъщност е бил противник на смъртното наказание. На 10 октомври 1789 г .той предложил да се създаде машина с цел по-безболезнена екзекуция, тъй като при класическото обезглавяване с меч и брадва нерядко ставали пълни, или частични пропуски. Човекът, който действително проектирал машината е друг лекар – Антоан Луи (Antoine Louis). В историята обаче остава Гилотен, за което той самият съжалява до края на живота си.

Известно време след създаването гилотината е наричана “луизет” (louisette), но в крайна сметка хората започват да я наричат на името на Жозеф Гилотен. Впрочем изработването и монтирането на първата машина струвало 329 Франка. Първият дизайн е бил с нож, с режеща част във формата на полумесец. По-късно е заменена с прочутата форма с кос режещ ръб. Твърди се, че това става по предложение на Луи XVI , който по ирония на съдбата се разделя с главата си с помощта на подобрения от него уред. Твърдението за негово авторство на идеята обаче, не е доказано.

Първата екзекуция не била приета добре

На 25 април 1792 г. се е състояла първата екзекуция с гилотина. Тълпата не останала никак доволна от бързината на изпълнението. След няколко секунди всичко било приключено и те се почувствали излъгани, очаквайки доста по-дълго “забавление”. Тълпата дори освиркала палача, Чарлз-Анри Сансон (Charles-Henri Sanson).

Гилотината като сувенир

Други времена, други нрави. По време на разгара на първата френска революция екзекуциите в Париж били чести и привличали големи тълпи. Хората дори водели децата си, за да станат свидетели на тези събития. Това създало цяла “индустрия”. Имало будки за храна, били отпечатвани рекламни листовки и продавани най-различни сувенири. За по-патриотично настроените се продавали обеци във формата на гилотина, както и играчки за деца, преспапиета и др.

По-ранни машини

Всъщност гилотината като уред и метод за екзекуция изобщо не е измислен в гореописаното време, място и от споменатите личности. Подобни уреди се използват векове по-рано в други държави. По известни примери в това отношение са Scottish Maiden и Halifax Gibbet. Шотландската Девица е въведена в употреба през 1564 г. по време на управлението на Queen Mary of Scotland и е използвана до 1716 г., което е около 70 години преди френската. Halifax Gibbet е въведена в употреба някъде през XVI в. и е ползвана до 30 април 1650 г.

В хитлеристка Германия

Гилотината е най-известна във връзка с революционна Франция. Твърде възможно е обаче да е отнела толкова, или повече животи в Германия по време на Третия райх. Адолф Хитлер превръща гилотината в държавен метод за екзекуция през 30-те години и нарежда 20 машини да бъдат монтирани в различни градове в Германия. Според нацистките архиви гилотината в крайна сметка е била използвана за екзекутиране на около 16 500 души между 1933 и 1945 г. Много от тях били борци от съпротивата и политически дисиденти.

Последна употреба

Гилотината остана официален, утвърден метод за смъртно наказание чак до 10 септември 1977 г.  Осъденият за убийство на бившата си приятелка Хамида Джандуби (Hamida Djandoubi), мигрант от Тунис, е последният екзекутиран.  189-годишната служба на машината приключва официално чак през септември 1981 г., когато Франция премахна изобщо смъртното наказание.

 

Средновековие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *