Остракизъм е политическа практика в древна Атина, при която (обикновено виден) гражданин, може да бъде прогонен, без повдигане на обвинение срещу него. Практиката е била разпространена в различни периоди също и в Аргос, Милет, Сиракуза и Мегара. Обикновено е била насочена срещу видни граждани, за които се считало че се опитват да станат тирани. Остракизмът бил коренно различен от тогавашното атинско право. Не се повдигало обвинение и нямало право на защита.
На определен ден веднъж годишно, в средата на зимата (приблизително януари) се провеждало събрание. На него се решавало дали тази година да се проведе процедура за остракизъм (ostracophoria). При положително решение, гласуването се провежда няколко седмици по-късно. На него гражданите, които имат право да гласуват могат да запишат името на друг гражданин на парче от счупен глинен съд.
Всъщност произходът на термина остракизъм е свързан с името на парчето огт глинен съд, наречено ostrakon. По това време папирусът се е внасял от Египет и е бил прекалено скъп за такава цел. Когато се съберат достатъчно голям брой гласове за едно име, остракираният трябвало да напусне Атина в рамките на 10 дни и да остане извън нея за 10 години. Той обаче не губи гражданството си и остава собственик на имотите си. Отсрочката от 10 дни се давала, за да може прогоненият да организира личните си дела.
Трябва да се прави разлика между остракизъм и изгнанието в Древен Рим. При второто се губели имущество и статут и е било за неопределен период (най-често за цял живот). Така, или иначе и двете са били много по-малко брутални от децимацията, разпространена в Рим.
Първо и последно прилагане на остракизъм
Според Аристотел законовото дефиниране и вписване на процеса остракизъм е направено през 508 г. пр.н. е. по времето на Клейстен (Cleisthenes ). Целта била да се предотврати възможна тирания на един индивид. Първият действителен остракизъм обаче се провежда чак в. 487 г. пр.н.е. Тогава Хипарх (Hipparchus), син на Кармус (Charmus) и свързан с тиранина Хипиас (Hippias) е първият записан остракиран.
Последният записан случай на остракизъм е този на демагога Hyperbolos през 417 г. пр.н.е. Той се надявал да използва процеса, за да прогони един от двамата си политически съперниции, Alcibiades или Nicias, но обединявайки сили, двамата успели да убедят хората да гласуват Хиперболос да бъде прогонен. След това няма повече регистрирани случаи, въпреки, че процесът остава юридически валиден до IV в. пр.н.е.
Няма коментари