Да се греши е човешко, или Errare humanum est е латински израз, приписван на известния римски философ Сенека, въпреки че при него не е съвсем същия. Подобен израз има и при Цицерон: errare humanum est, sed perseverare autem diabolicum.
Приблизителният превод е: “Човешко е да се греши: да се продължава (да се греши) е дяволско”. Всъщност оригиналният текст на Цицерон е Cuiusvis errare: nullius nisi insipientis in errore perseverare от Philippics 12.5. Дяволското е добавка при по-късно цитиране.
Значението придавано днес е, че допускането на грешки е част от това да сме хора и че трябва да приемем, че хората не са безупречни. Това е философска максима, с която се стремим да обясним и извиним дадена грешка. Независимо дали става дума за грешка, морална вина, заблуда, несъвършенство, материална грешка, грешка във вниманието и т.н. Смисълът за максимата да се греши е човешко според свети Августин е по-скоро “морална вина”.
Човешката природа не е съвършена, характерното за човека е да прави грешки, защото не е всезнаещ. Според максимата да се греши е човешко обаче това не трябва да оправдава пренебрегването. Грешката е възможност да се опитаме да се подобрим, защото ние не сме съвършени същества. Това я превръща в интересен инструмент за самоусъвършенстване.
Втората част ни предупреждава: онези, които упорстват в грешките си, без да се опитват да се поправят, са непростими. Упоритостта може да ги отведе по пътя на греха или още повече грешки. Моралната вина е в това, че не се учим на грешките си, повече отколкото в самата първоначална грешка.
За да разберем по-добре значението на Да се греши е човешко, можем да добавим един цитат от Джон Пауъл: “Единствената истинска грешка е тази, от която не научаваме нищо”.
Няма коментари