Децимацията – брутално дисциплинарно наказание

децимацията

Децимацията е брутално дисциплинарно наказание възникнало по времето на Римската република. Произлиза от латинското decimatio и се състои в убиването на всеки десети в рамките на военна единица. Обикновено наказанието се налага по отношение на провинила се кохорта, или центурия. Провиненията, за които е налагана децимацията са свързани с държавна измяна – дезертьорство, бунт, неподчинение на заповед.

Военната единица, на която е наложено наказанието бивала разделяна на групи от 10 човека на случаен принцип. След това, отново на случаен принцип (чрез жребий) бил избиран по един човек от група, без оглед на ранга, или на съпричастността му към наказваното деяние. Жертвата била пребивана с бухалки от останалите девет от същата група. Самият метод на убиване с бухалки си имал също име – fustuarium.

След като децимацията е изпълнена, оцелелите войници от опозорената кохорта били принудени да направят лагер далеч от основния. Те трябвало да издържат няколко дни на суров ечемик. Това била тежка диета не само поради отвратителния вкус, но и поради храномилателните проблеми, които предизвиквала.

Примери

Първият описан случай на децимация дължим на историка Тит Ливий (Titus Livius). Инцидентът е станал през V в. Пр.н.е. в процеса на завладяването на италианския полуостров. На фона на ожесточена битка срещу племето Volsci през 471 г. пр. н.е., армията под командването на Appius Claudius Sabinus Inregillensis побягнала. Ядосан от поведението на хората си, консулът наредиил първият побягнал да бъде обезглавен. И като мрачно напомняне на останалата част от армията, той наредил също всеки десети човек, който остава, да бъде екзекутиран.

400 години по-късно легендарният Маркус Лициний Крас (Marcus Licinius Crassus) прилага децимацията спрямо своя легион, след като не успя да покори Спартак и неговата въстаническа армия.

Въпреки тези примери, дори и в разгара на силата на Рим, тази особена форма на наказание далеч не била обичайна и била налагана само в изключителни случаи. Като цяло, са били документирани само няколко децимации. Един римски император обаче отива твърде далеч.

Децимацията приложена до крайност

За отказа да преследва християни, Legio I Maximiana, наречен Тебански легион от римската армия от ІІІ век, търпи децимация по заповед на император Максимиан. Легионът отказал да изпълни заповедта, тъй като бил съставен изключително от легионери – християни. След изпълнението на присъдата, легионът отново отхвърлил заповедта и бил осъден още веднъж. Така Крас е прилагал наказанието отново и отново, докато всичките 6 600 легионери не били убити. Градът, в който са били разположени теванците, по-късно е преименуван в чест на канонизирания командир на легиона Мавриций (Saint Maurice) и неговите мъченически войници. Днес е известен като Санкт Мориц (Sankt Moritz), Швейцария.

Античност

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *