Ацтекският макуахуитъл е дървена тояга с шипове, или пластини отстрани, приличаща на меч, която ацтеките използвали срещу враговете си. Това оръжие е изработено от дъбово дърво с остриета от двете му противоположни страни. Тези остриета представляват остри парчета обсидиан (вулканично стъкло) или кремък, поставени на интервали едно от друго.
Произход и описание
Наименованието макуахуитъл произлиза от мексиканската етническа група Науа и е словосъчетание от две думи – ръка (маитъл) и дърво (куахуитъл). Това характерно ацтекско оръжие води началото си от Мезоамерика и е използвано от ацтеките в посткласическия период, който обхваща годините от 900 до 1679 година. То е описано за първи път от испанските конкистадори и монаси през XVI век. Според историческите извори съществували три вида макуахуитъл с различни размери. Късият ацтекски меч достигал до около 50 см дължина, средният бил около 60-70 см., а най-дългият можел да достигне до размера на човек и се е използвал с две ръце. Най-популярният вид бил средният размер. Той се използвал с една ръка, а остриетата му можели да разполовят дори кон с едно движение. Острите части се прикрепвали към дървената основа посредством дървесна смола или лепило от битум (определено състояние на нефтa). Те били толкова здраво залепени, че не можело да бъдат извадени или счупени.
Приложение и ефективност
Силата на ацтеките на бойното поле била описана от испанския завоевател Ернан Кортес. Това е човекът, който оглавявал испанската експедиция унищожила държавата на ацтеките в началото на XVI век. Хрониките на неговите завоевания разказват, че ацтеките били страховит народ. Техните култура и традиции ги определяли като войнствено общество.
Ацтекските воини се маскирали като ягуар или орел, тъй като в техните вярвания двете животни били олицетворение на силен и непобедим хищник, всяващ страх във врага си. По този начин те вярвали, че ще предизвикат страха на противниците си и ще ги победят по-лесно. Традицията повелявала всеки нов воин да залови вражески войник, за да бъде приет в бойната група на ацтеките.
Ацтеките имали добре обмислена система за това как трябва да се разпределят военните, както и добре разработена стратегия бойните полета, на които воювали. Ацтекските воини, които използвали макуахуитъла, трябвало да пристъпят напред по време на битка, само когато стрелците имат преднина и приближават противника. При директен двубой с врага, ацтекският макуахуитъл бил най-добрият актив в ръцете им.
Освен макуахуитъл, ацтеките използвали и дървени копия с обсидианови върхове, които били малко по-дълги от макуахуитъла. В битка те ползвали още дървени щитове и шлемове на главата. Силата им била в директния двубой, в който изумявали врага си с неземната си смелост и сила, които притежавали.
Противно на общоприетото мнение, смъртоносният макуахуитъл не е изобретение на самите ацтеки, а по-скоро оръжие, широко разпространено сред отделни групи в Централно Мексико и в други места на Мезоамерика.
При сблъсък със стомана на меч е бил неефективен, също както и при удар по броня.
Съществуват ли макуахуитли днес?
Днес няма останали оригинални макуахуитли. Направени са различни опити да бъде пресъздадено оръжието такова, каквото е било в онези времена, на база разкази и илюстрации, рисувани през XVI век или по-рано. Смята се, че последният автентичен макуахуитъл е унищожен през 1884 г. при пожар в Real Armería de Madrid, където оръжието е било съхранявано дълго време до последното характерно за ацтеките дървено копие.
Няма коментари