Златният стандарт – последните истински пари

Златният стандарт - последните истински пари

Златен сертификат на САЩ от 1922, който е можел да се обменя свободно за злато


Златният стандарт е парична система, в която стандартната валутна единица е фиксирано количество злато, или се равнява на стойността на фиксирано количество злато. Такава валута е свободно конвертируема в страната на която принадлежи, или в чужбина във фиксирано количество злато за единица валута.

В международна система базирана на златния стандарт, за международни разплащания се използва злато или валута, която е конвертируема в злато на фиксирана цена. При такава система обменните курсове между страните са фиксирани.

Ако обменните курсове се покачат над или паднат под фиксирания монетен курс с повече, отколкото са разходите за доставка на злато от една страна в друга, възникват големи входящи или изходящи потоци на злато, докато курсовете се върнат на официалното ниво. Тези “задействащи” цени (trigger prices) са известни като златни точки.

Златото се използва в търговията в Древния Близък Изток още от бронзовата епоха, но самите монети възникват много по-късно, през 6-ти век пр.н.е., в Анадола. Счита се, че цар Крез от Лидия е първият, който започва да сече монети. През 546 г. пр. н. е. Крез е заловен от персите, които приемат златото като основен метал за своите монети.

Златото, както и среброто като търговски атрибут са по-нататъшно развитие на стоковите пари с цел опростяване и туширане на недостатъците им, като променива стойност, негарантирано качество и количество и пр.

Въпреки това златният стандарт е нещо различно от ранното използване на златото като пари не създава златен стандарти се появява чак през XVIII век, като единствена валутна система, поддържаща икономиката като цяло.

Създаване на златния стандарт

Златният стандарт е въведен де факто за първи път в Обединеното кралство през 1717 г., когато Сър Исак Нютон (по това време управляващ монетния двор) по грешка сваля цената на среброто повече от необходимото и това води до излизане от употреба на сребърните монети.

Златен соверен от 1821 г.Златният стандарт е въведен официално през 1821 г., когато Великобритания приема в обращение златния соверен – предшественика на паунд стирлинга. Извън Обединеното Кралство през следващите 50 години продължава да се иползва по-скоро биметален режим на злато и сребро, но през 1870-те години е приет монометален златен стандарт от Германия, Франция и Съединените щати, като много други страни.

Златният стандарт навлиза в тези страни, освен поради силното британско влияние в икономиката, също и поради неотдавнашното откриване на злато в западната част на Северна  Америка (калифорнийската златна треска) и продължаващото разработване и на други находища, което води до по-голямо количество злато в обръщение.

Златният стандарт доминира напълно световната търговия и икономика от  1870 г. до 1914 г., като през тоди период златото можело да се купува или продава в неограничени количества на фиксирана цена в хартиени пари конвертируеми към единица тегло на метала.

Изоставяне на златния стандарт

С Първата световна война политическите съюзи се променят, международната задлъжнялост се увеличава и държавните финанси се влошават. Въпреки че златният стандарт не бива изоставян веднага, той губи частично репутацията си по време на войната, демонстрирайки неспособността си да издържи и в лоши времена, при големи флуктуации.

Въпреки това желанието за връщане към идиличните години на златния стандарт оставало силно сред нациите. Тъй като предлагането на злато продължавало да изостава от растежа на световната икономика, британският паунд стерлинг и американският долар се превърнали в световна резервна валута.

Недостигът на злато налага прибягването до неконвертируеми книжни пари, или до ограничения върху износа на злато в почти всяка страна. До 1928 г. обаче златният стандарт е на практика възстановен, въпреки че поради все още съществуващия относителен недостиг на злато повечето нации приемат стандарт за обмен на злато, в който допълват златните си резерви на централната банка с валути (щатски долари и британски паунда), които са били конвертируеми в злато при стабилен обменен курс.

По-малките страни започнали да държат повече от тези валути вместо злато. Резултатът е подчертано консолидиране на златото в ръцете на няколко големи нации.

Златният стандарт се срива отново по време на Голямата депресия от 30-те години на миналия век и до 1937 г. нито една страна не остава вярна на пълния, класически златен стандарт.

След Втората Световна Война САЩ определят нова минимална цена в долари за златото, което да се използва за покупки и продажби от чуждестранни централни банки. Това действие, известно като „фиксиране“ на цената на златото, осигурява основата за възстановяването на международния златен стандарт след войната.

В тази следвоенна система повечето обменни курсове са привързани или към американският долар, или към злато. През 1958 г. е възстановен един вид златен стандарт, при който големите европейски държави предвиждат свободна конвертируемост на своите валути в злато и долари за международни разплащания.

Но през 1971 г. намаляващите златни резерви и нарастващият дефицит в платежния баланс накараха Съединените щати да преустановят свободната конвертируемост на долари в злато при фиксирани обменни курсове за използване в международни плащания.

Оттогава насам международната валутна система се основава на долара и други хартиени валути, а официалната роля на златото в световната размяна е към своя край.

Започва ерата на фиатните пари, които всъщност са банкноти, чиято стойност зависи предимно от това какво гарантира правителството на съответната държава. Това води до един съществен риск: правителствата могат да започнат да отпечатват твърде много от тях, което води до хиперинфлация.

 

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *