Фиатни пари – първото виртуално остойностяване

фиатни пари

Фиатни пари (fiat money) са тези, които са обявени за законно платежно средство. Това включва всяка форма на валута в обращение, като хартиени пари или монети. Те са дефинирани от правителството на дадена държава вместо от еквивалентна физическа стока.

Стойността на фиатните пари не се определя от материала, от който са направени. Това означава, че металите, използвани за коване на монети, и хартията, използвана за сметки, сами по себе си не са ценни. За разлика от стоковите пари, те нямат собствена стойност. Стойността на парите се определя от правителството, както и от съгласието относно стойността на двете страни в една парична сделка. Стойността се запазва чрез стабилността на държавата и икономиката.

Повечето монети и хартиени валути, които се използват днес в целия свят, са фиатни пари. Това включва американския долар, британската лира, индийската рупия, еврото и пр.
Думата фиат идва от латински и често се превежда като заповедна: “да бъде” или “нека бъде направено”.

За начало на фиатните пари се счита решението на президента на САЩ Ричард Никсън да изостави златния стандарт през 1971 г. По този начин той обяви, че доларът вече не е конвертируем в злато.


Въпреки че тази сила може да се използва за предизвикване на сериозна инфлация, тя може да се използва и за управление на икономически кризи и изолация на обществото от най-лошите тенденции в икономиката. Не всички икономически проблеми обаче могат да се тушират с фиатни пари  и това се доказа по време на глобалната финансова криза през 2007 г. 

Рискове при система с фиатни пари

Тъй като както споменахме фиатните пари не са подкрепени нито от стоки, нито от злато, те дават на централните банки на правителствата по-голям контрол върху икономиката, чрез контролирането колко валута е отпечатана. Това води до един съществен риск: правителствата могат да започнат да отпечатват твърде много от тях, което води до хиперинфлация.

Емблематичен пример в това отношение е Зимбабве. В началото на 2000-те. в отговор на сериозни икономически проблеми централната банка на страната започна да печата фиатни пари с потресаващи темпове. Това доведе до хиперинфлация, която се движеше между 230 и 500 милиарда процента през 2008 г. Цените се повишиха бързо и потребителите бяха принудени да носят торби с пари за закупуване на елементарни основни стоки. В разгара на кризата 1 трилион зимбабвийски долари струваше около 40 цента в американска валута.

 

Интересни думи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *