Вексилологията е наука изучаваща историята, символиката и използването на знамена, или в разширен вариант, всичко свързано със знамена като цяло. Тази дума е синтез на латинската дума vexillum (която се отнася до вариант на квадратното знаме, носено от римската кавалерия) и гръцката наставка -logia („изследване“). Човекът, който изучава знамена, се нарича вексилолог, човекът, който проектира знамена, е вексилограф, а изкуството да се правят знамена се нарича вексилография. Фен на знамена е вексилофил.
Малко история на вексилологията
Вексилологията е млада наука и до около 1960 г. е била част от хералдиката – науката за гербовете. Първата известна употреба на думата вексилология е през 1957 г. Според Уитни Смит (Whitney Smith), който е считан за доайен на вексикологията през 1957 г. той е използвал за първи път термина в разговор. През 1959 г. е първото му появяване в печатен текст.
Уитни Смит младши е роден на 26 февруари 1940 г. в Арлингтън, Масачузетс. По негови спомени за Деня на патриотите през 1946 г. получава като подарък детската книжка “Златната енциклопедия”, която според него е поводът за появяването на интереса му към знамената.
През 1961 г. получава бакълавърска степен по политология от университета в Харвард. По време на престоя си в Харвард Смит проектира знамето на Гвиана. Получава докторска степен по политически науки в Бостънския университет през 1964 г. като предмет на дисертацията му е политическата символика. Първата си статия росветена на вексилологията публикува през 1958 г., когато е само на 18. През 1960 г. вече е консултат на Енциклопедия Британика.
През 1961 г. Смит и колегата му Герхард Грал заедно основават първото в света списание за знамена – The Flag Bulletin. Смит е написал 27 книги по темата за вексилологията, по-специално “Знамена през вековете и по света” (Flags Through the Ages and Across the World), “Книгата на знамената на САЩ” (The Flag Book of the United States) и “Наука за флаговете на всички нации” (Flag Lore of all Nations).
Символи използвани във вексилологията
Науката е създала собствени символи за да характеризира и класифицира различните типове по отношение на това къде, от кого и за какво се използват, както и различните типове дизайн. Наборът от символи, са известни като международни символи за идентификация на знамето (International Flag Identification Symbols, или IFIS), и са създадени….. изненада – от Уитни Смит.
| Символ | Текстово обозначаване | Описание | Ползва се от |
|---|---|---|---|
 | C**/*** | Civil Flag | Граждански на сушата |
 | *S*/*** | State Flag | Държавни на сушата |
 | **W/*** | War Flag | Сухопътни войски |
 | ***/C** | Civil Ensign | Граждански частни морски съдове. Търговски форски флагове |
 | ***/*S* | State Ensign | Държавни морски съдове. |
 | ***/**W | War Ensign | Флагове на военноморски сили |
 | CS*/*** | Civil and State Flag | Граждански и държавни на сушата |
 | *SW/*** | State and War Flag | Държавни на сушата и сухопътни войски |
 | CSW/*** | National Flag | За всякакви цели на сушата |
 | ***/CSW | National Ensign | За всякакви цели на вода |
 | CSW/CSW | National Flag and Ensign | За всякакви цели на суша и вода |
Вексилологията при националните знамена
Цветовете и дизайните на националните знамена обикновено не са произволно подбрани, а произтичат от историята, културата или религията на конкретната държава. Много знамена могат да бъдат проследени до общ произход и такива “семейства знамена” често са свързани както от общи традиции, така и от географията.
Най-старите все още използвани европейски знамена са тези, които показват християнския кръст, който за първи път е бил широко използван през кръстоносните походи. За отбелязване е британското знаме Юниън Джак, което включва кръстовете на Сейнт Джордж (Англия), Сейнт Андрю (Шотландия) и Сейнт Патрик (Ирландия). Сред другите европейски знамена с кръстове са тези на Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция и Швейцария.
След навлизането на хералдиката в Европа през XII и XIII век, европейските кралски особи приемат гербове, които скоро стават основа и на техните държавни знамена. Тези хералдически елементи до голяма степен са изчезнали от съвременните национални знамена. Според вексилологията, цветовете, използвани в гербовете, все още са цветовете на знамената при Полша, Белгия, Германия, Испания, Унгария, Люксембург и Монако. Флаговете на Австрия и малките държави Сан Марино и Лихтенщайн все още показват самите хералдически символи.
В Близкия изток ислямът обикновено ограничава избора на цветове на флага до четирите традиционни мюсюлмански цвята червен, бял, зелен и черен. Знамената на повечето арабски държави използват един или повече от тези цветове в трицветен формат, въпреки че мотивът със звезда и полумесец присъства в знамената на Турция, Алжир и Тунис. Други предимно мюсюлмански страни, като Пакистан и Малайзия, също използват звездата и полумесеца като знак за своята ислямска вяра.
Вексилологията в страните от Азия се характеризира със забележително разнообразни знамена, което до голяма степен се дължи на развитието на отличителни национални символи преди ерата на европейската колонизация. Единственият общ модел, който може да се отбележи, е използването на религиозен или политически символ на фона на плътен цвят. Има знамена със слънце (Япония, Непал, Тайван), колело (Индия), символа Ин-Ян (Южна Корея, Монголия), дракон (Бутан) и меч (Шри Ланка). Австралия и Нова Зеландия използват модифицирани версии на тип британски флаг, синьото знаме.
В западното полукълбо Канада използва кленов лист като основен елемент в знамето на страната. Бившият политически съюз на пет от страните от Централна Америка се отбелязва чрез запазването на старото синьо-бяло-синьо централноамериканско знаме, което е модифицирано от всяка конкретна държава. Общото историческо наследство на Венецуела, Колумбия и Еквадор е показано от почти идентичните жълто-синьо-червени трицветни знамена, които използват. Някои други южноамерикански държави са били повлияни при избора на знамена от тези на САЩ или Франция.
Няма коментари