Технокрация – властта на знаещите прагматици

Технокрация

Технокрация е система за държавно управление, при която управлението и взимането на решения са поверени на научно-технически специалисти, избрани въз основа на критерии за тяхната компетентност. Това е още една  възможна форма на по-нататъшно развитие на демокрацията.

Концепция

Принципната идея за предаване на управлението на обществото на отделна категория хора – базирана на техни качества е дефинирана за първи път от Платон в труда му “Държава”. На базата на тези разсъждения възникват теории като технокрация, ноокрация, меритокрация, гениокрация, геронтокрация и др.

Самият термин технокрация произлиза от гръцките думи техне (τέχνη), означаващ умение и кратос (κράτος), означаващ власт. Въвеждането на термина обикновено се приписва на Уилям Хенри Смит (William Henry Smyth), калифорнийски инженер, който през 1919 г., го използва, за да опише “управление на хората, което е ефективно поради представителство им посредством техни служители – учени и инженери”. Думата обаче е използвана и по-рано, въпреки че думата е била използвана и преди това.

Технокрацията се различава от традиционната демокрация по това, че хората, избрани на ръководни роли, се избират чрез процес, който се фокусира върху съответните им умения и доказана компетентност, а не на това дали отговарят на мажоритарните интереси на народния вот. Хората, които заемат такива позиции, са известни като “технократи”. Решенията на технократите се основават на информация, получена от данни и обективна методология, а не на лично, или обществено мнение.

Развитие в САЩ

Концепцията се развива в САЩ в началото на XX в. и се превръща в обект на значителен обществен интерес през 30-те години по време на Голямата депресия. Произходът на движението за технокрация може да бъде проследен от въвеждането от Фредерик У. Тейлър (Frederick Winslow Taylor) на концепцията за научен мениджмънт.

Тогава възниква и обществено движение, основни фигури в което са Хауърд Скот (Howard Scott) и Торстън Веблън (Thorstein Bunde Veblen). Концепцията от книгата на Веблън “Инженерите и ценовата система” (The Engineers and the Price System) е използвана като база.

Това обществено движение се конкретизира под формата на Technocracy Incorporated – организация създадена от Хауърд Скот и Марион Хубърт (Marion King Hubbert). Тя създава план за въвеждане на технокрация в САЩ, използваща система, която не е базирана на цени.

Скот предлага парите да бъдат заменени с енергийни сертификати, деноминирани в единици като ерги или джоули, еквивалентни в общ размер на подходящ национален нетен енергиен бюджет и след това разпределени по равно между населението на Северна Америка, според наличността на ресурси.

Предимства

  • Прагматизъм – решенията се взимат на базата на научно-техническа целесъобразност, а не на консолидирано мнение на масите, емоции, пристрастия и пр.
  • Адекватност – повечето неща, изискващи административно решение, са по своята същносттехнически и в такива случаи популярните решения, базирани на общественото мнение не са най-добрите.
  • Комуникация – експертите общуват определено по-добре помежду си, отколкото политиците. Комуникацията им не е засенчена от политически пристрастия, или зависимости.
  • Уравновесеност – технократите имат логично мислене, необходимо за ефективното изпълнение на административните функции и намаляващо до минимум шанса за изпадане в екстремизъм. Например тримата, считани за най-големи масови убийци в съвременната история – Хитлер, Сталин и Мао, произхождат от политически / обществени / партийни среди и нямат реална квалификация и научна експертиза. И тримата вярват в свои самосъсдадени химери, в резултат на които причиняват страдания на милиони хора.

Недостатъци

  • Елитарност – получава се разделение между управляващия научно-технически елит и обикновените граждани. Технократите винаги ще придават повече тежест на мненията и гледните точки на техническите експерти, като същевременно маргинализират мненията и възгледите на широката общественост.
  • Липса на баланс – при системата на технокрация има присъща тенденция към неглижиране на сферата на изкуството например, тъй като то няма видим, прагматичен, измеряем принос към рпазвитието на обществото.
  • Опасения за власт на машините – съществуват опасения, че при едно технократско управление, в определен момент техниката, ще започне самостоятелно да управлява определени аспекти от живота. Например изкуствения интелект.

Интересни думи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *