Ноокрация

Ноокрация е система за държавно управление, считана за една от възможните стъпки след демокрацията. Тя се базира на т.нар. управление на мъдрите. Дефинирана е още от Платон, който я нарича “аристокрация на мъдрите”. Според неговите представи държавата трябва да се управлява от избран, елитен кръг от философи. Един от първите опити за прилагането на тази теория в практиката е на Питагор и неговия “град на мъдрите”, който планирал да създаде в Италия. Платоновата идея за ноокрация е развита впоследствие от Владимир Вернадский – руски и украински естествоизпитател, един от основателите на Украинската Академия на Науките.

Терминът ноокрация прозлиза от гръцките думи ноос (νους) – ум, интелект и кратос (κράτος) – сила.

Системата ноокрация има няколко вариации, като: технокрация, меритокрация и епистокрация, които ще разгледам в отделни статии.

Недостатъци на демокрацията

Отправната точка на идеята за ноокрация са несъвършенствата на демокрацията. На практика повечето избиратели в съвременните демокрации са до голяма степен невежи, неинформирани и ирационални. Следователно механизмът един човек – един глас, присъщ на демокрацията, не е достатъчен за постигане на ефективни политически решения. Ирационалността на избирателите може да се обясни с два основни поведенчески и когнитивни модела.

Първо, повечето от гласоподавателите смятат, че техният вот няма да повлияе на резултатите от изборите и следователно няма смисъл да инвестират необходимото време и усилия за да се информират активно по политически въпроси.

Второ, гражданите, които все пак искат да се информират, интерпретират политическата информация по дълбоко пристрастни, фенски мотивирани начини, а не по рационален начин. Този психологически феномен кара избирателите силно да се идентифицират с определена политическа група, конкретно да търсят доказателства единствено в подкрепа на аргументите, които съответстват на предпочитаните от тях идеи и в крайна сметка да гласуват силно пристрастно.

Също така привържениците на системата на ноокрация виждат опасност във факта, че политиците всъщност предпочитат да прилагат тези пристрастни политически решения на гражданите, за да спечелят избори и да стабилизират своята власт, без да обръщат особено внимание на съдържанието смислеността им. Така в демокрациите проблемът е не само в склонността на избирателите да взимат лоши политически решения, но и в това, че политиците са стимулирани да прилагат тези политики поради лични облаги. Затова ноократите твърдят, че има смисъл да се ограничи правото на глас на масите, за да се предотвратят лошите политически решения.

Според привържениците на системата на ноокрация, като се има предвид сложният характер на политическите решения, не е разумно да се предполага, че гражданинът ще има необходимите знания, за да вземе добро решение за спостигане на своите политически цели. Като цяло политическите действия изискват много научни знания от различни области, като икономика, социология, международни отношения и публична политика. Обикновеният избирател обаче, едва ли е достатъчно специализиран в някоя от тези области, за да вземе оптимално решение. Ноократите предлагата прехвърлянето на механизма за вземане на решения на специализиран и опитен орган (като Платоновия съвет на мъдреците), което би довело до по-добри и по-ефективни управленчески решения.

Недостатъци на системата ноокрация

Първият очевиден недостатък е премахването на директната компонента на демокрацията. Вместо директно отразяване на мнението на гражданите (било то добро, или не), правото на мнение е делегирано на избрани специалисти. Тази постановка съществува в определен вис и при демокрацията – правителството е оторизирано да взима управленченските решения, а парламентът е оторизиран да създава и променя закони. И в двата случая избирателят не е директен участник.

Вторият недостатък е свързан с качеството на членовете на т.нар. от Платон “съвет на мъдреците”. Постигането на състав лишен от политически пристрастия и способен на абстрахиране от личните желания е значително по-труден от процеса на подбирането им по чисто професионални критерии.

Друг риск е също недостатъчното разнообразие на мненията, обсъждани при взимането на решения, както и откъсването на “елита” от нуждите на обикновените граждани.

Интересни думи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *