Демархия

Демархия е форма на пряка демокрация и изявление на народната воля, при които произволно избрани граждани взимат политически решения от името на цялото население. В този случай е възможно да се направи аналогия с съдебните заседатели в някои държави (като например САЩ), които разглеждат наказателни обвинения. Това е една от системите, като например ноокрацията, опитващи се да тушират недостатъците на класическата демокрация.

Системата демархия има за цел да гарантира, че всички заинтересовани страни имат равен шанс да заемат публична длъжност. Тя също така свежда до минимум фракционализма, тъй като няма смисъл да се дават обещания за постигане на изборна победа, ако кандидатът ще бъде избран чрез жребий, докато изборите, за разлика от нея, насърчават политическото надлъгване. В древната атинска демокрация демархия е бил традиционният и основен метод за назначаване на политически служители и използването му се считало за основна характеристика на демокрацията.

Демархия според Бърнхайм

Терминът е въведен от австралийския философ John Burnheim през 1985 г. В книгата си Is Democracy Possible? The Alternative to Electoral Politics. Според него самият процес на изборно представителство води до лоши решения, определени от търговията с власт, а не от нуждите на най-засегнатите. Демокрацията според негое възможна само ако лицата, вземащи решения, са представителна извадка от засегнатите хора.

Това би означавало да се изостави сегашната форма на избори в полза на древния принцип на избор чрез жребий, така че органите за вземане на решения да бъдат статистически представителни за засегнатите от техните решения. Координацията между различните власти би била чрез договаряне или, ако е необходимо, арбитраж, а не чрез решения, налагани от централно ниво. Той се надява, че както пазарът доставя нуждите ни от стоки за частно потребление чрез децентрализирани процеси, така и нашите нужди от публични блага могат да бъдат доставени по много гъвкави и отзивчиви децентрализирани начини.

Предимства на системата демархия

  • Когнитивно разнообразие – обединение от различни начини за гледане на света и интерпретация на събития в него, където разнообразието от гледни точки и евристиката насочва индивидите да създават различни решения на едни и същи проблеми. Според някои учени когнитивното разнообразие е по-важно за създаването на успешни идеи, отколкото средното ниво на способности на групата. Най-просто казано, случаен подбор на лица със средна интелигентност се представя по-добре от колекция от най-добрите.
  • Справедливост – в сравнение със система за гласуване – дори и такава, която е максимално отворена за всички граждани, системата демархия като схема за лотария за държавни длъжности, обхващаща всички граждани и намалява изискваните предпоставки за поемане на длъжност. Това е така, защото обикновените граждани не трябва да се състезават срещу по-мощни или влиятелни противници, за да влязат в длъжност и защото процедурата за подбор не предпочита тези, които имат предишни предимства или връзки – както неизменно се случва с изборите. Също така случайният подбор има възможността да преодолее различните пристрастия към раса, религия, пол и др. очевидно присъстващи при класическото партийно номиниране.
  • Намаляване на корупцията – очаква се системата демархия да бъде по-малко корупционно податлива от гласуването. При случайния принцип образуването на фракции е трудно, защото властта е деконцентрирана и дава позиции на голям брой разностранни хора.

Недостатъци на системата демархия

  • Некомпетентност – това е най-често срещаният аргумент срещу системата демархия. При нея не вземат предвид уменията или опита, които биха могли да са необходими за ефективно управление на конкретните длъжности, които трябва да бъдат запълнени. Този риск би могъл да бъде намален в известна степен, ако групата, от която се прави разпределението, е съставена изцяло от достатъчно специализирани лица. Това обаче е отстъпление от демархията. ЕПоради този недостатък демархията не е била използвана за подбор на военни командири (стратези) в древна Атина.
  • Мотивация – в система основана на партийни избори, представителите до известна степен се отсяват и по отношение на своята мотивация за работата. При системата демархия това очевидно липсва, или би могло да се получи единствено случайно. Теретично при класическите избори избирателите могат да изберат онези представители, които най-много желаят да приемат тежестта, свързана с работата им. Хората, избрани на случаен принцип от всеобхватен набор от граждани, нямат особен ентусиазъм за своята роля и следователно може да не са добри представители на обществото.
  • (Без)отговорност – при класическите избори, представителите са мотивирани допълнително да изпълняват задълженията си отговорно, очаквайки това да помогне при тяхното преизбиране. При системата демархия случайният избор не предлага механизъм, чрез който населението изразява удовлетворение или недоволство от отделни членове. По този начин няма официална обратна връзка, отчетност, или друг механизъм за изпълнение на задълженията на длъжностните лица, освен закона.

 

Интересни думи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *