Карпе дием – Carpe diem е една от крилатите латински фрази, които и до днес можем да срещнем в ежедневието си. Откъде обаче произлиза и какво означава?
Хораций – авторът
Създателят на фразата Carpe diem е Хораций (Квинт Хораций Флак) – един от поетите, създали Златния век на римската литература. Живее и твори в Рим през I век пр. н. е. Той пише сатири, пиеси, оди и поеми в хекзаметър – стихотворен размер, в който има цели шест стъпки (поредица от 6 ударени или неударени срички, която се повтаря една и съща в цялото произведение).
Негови са сборниците:
- Sermones („Сатири” или „Разговори”, 35-30 г. пр. н. е.)
- Еpodi („Припеви”, 30 г. пр. н. е.)
- Carminum” („Песни” или „Оди”, 23 г. пр. н. е.)
- Carmen saeculare („Химн на столетието”, 17 г. пр. н. е.)
- Epistularum („Писма”, „Послания”, в 3 книги, 20-14 г. пр. н. е.) Тук е включено и прословутото „Поетическо изкуство” („Ars poetica”, 18 г. пр. н. е.)
Хораций влиза в учебниците на римските деца още приживе, а по-късно оказва въздействие на различни големи автори във всички периоди на европейската литература, та до днес.
Значение на Carpe diem
Думата carpe буквално се превежда като „отскубвам”, „откъсвам” и се използва често за бране на плодове. Ако търсим всички нюанси на картината, която дават тези две думи, тя би звучала буквално като „откъсни деня “, „обери плодовете на деня”. Но в смисъла, който придава Хораций, по-точният и близък до днешния начин на изразяване превод е „наслади се на деня”, „цени деня”, „грабни мига”, „живей за мига”, „живей днес”.
Всъщност изразът е част от цял стих: „carpe diem, quam minimum credula postero“. Тя може да се преведе буквално като „откъсни деня, довери се възможно най-малко на следващия“. В по-свободен превод би звучал като „наслади се на деня сега, не се доверявай твърде много на бъдещето“.
Появата на Carpe diem
Стихът на Хораций „carpe diem quam minimal credula postero“ се появява в ода 11 в първата от неговите книги Carminum, която днес наричаме „Към Левкония”.
Ето как изглежда творбата в оригинал и в превод на български:
Ad Leuconoen
Metrum: Asclepiadium systema VTu ne quaesieris (scire nefas!) quem mihi, quem tibi
finem di dederint, Leuconoe, nec Babylonios
temptaris numeros; ut melius, quidquid erit, pati.
Seu plures hiemes seu tribuit Iuppiter ultimam,quae nunc oppositis debilitat pumicibus mare
Tyrrhenum: sapias, vina liques, et spatio brevi
spem longam reseces. Dum loquimur, fugerit invida
aetas: carpe diem quam minimum credula postero.Към Левконоя
“Не питай (забранено е да знаем) какъв ли край
предвидили са боговете за теб и мен, Левконоя.
И не играй с Вавилонските предсказания.
По-добре е просто да приемем онова, което дойде.
Без значение дали ще ни даде още зими Юпитер или последната е таз,
която се разбива в скалите на Тиренското море,
мъдрец бъди и виното налей. Остави далечните надежди.
Дори сега, докато с теб говорим, отлита времето.
Грабни мига, не вярвай твърде много в утрешния ден.”
Carpe Diem в културата по-късно
Във вековете много древни и съвременни автори използват смисъла на Carpe diem или дори буквално фразата в своите литературни произведения, текстове на песни, филми и др. Ето някои от тях:
- В песента „Моята господарка“, изпята от клоуна във Второ действие, сцена III от пиесата на Уилям Шекспир „Дванадесета нощ“, се споменава идеята за Carpe diem: „Не отвръщай: има време. / Днеска ме люби, любима. / Младостта не е без край!” (превод: Валери Петров).
- В поемата на Робърт Херик „Съвет към девойките” (To the Virgins, to Make Much of Time) от 1648 година, където идеята звучи така: „Берете рози в всоя час, / че времето не спира; / цветът, усмихнат днес сред нас, / на утрото умира.” (превод: Спас Николов).
- Лорд Байрон използва за пръв път фразата в оригинал в своите “Писма” от 1817 г.
- Уолтър Пейтър я използва в книгата си „Заключения за Ренесанса” от 1873 г., като част от неговата естетическа теория.
- Робърт Фрост създава поема Carpe Diem.
- Фразата вдъхновява заглавието на книгата „Carpe Jugulum” на Тери Пратчет (в българския превод е „Захапи за врата”).
- “Carpe Diem! Възползвайте се от деня, момчета! Направете живота си изключителен!” е фраза от хитовия филм „Общество на мъртвите поети“. Изречена е от героя на Робин Уилямс, професор Китинг, който подтиква студентите си да се научат да правят това, което искат.
Няма коментари