Таласократията е термин обозначаващ един от двата основни подхода към организацията на една държава в древността. Отнася се до държава с предимно морски територии, която рядко доминира в своите владения във вътрешността. Поради една, или друга причина животът на държавата (в политически, иконовически и културен аспекти) е фокусиран върху морето, мореплаването, добиването на ресурси и контрола на морски територии. Тези причини могат да бъдат свързани с липсата на достатъчно земя, недобри условия за земеделие и пр. Антоним на таласократията е телурократията.
Важно е да се разграничава таласократията от класическа империя. При втората териториите и интересите на държавата (дори и да са свързани основно или единствено чрез мореплаване) се простират и в дълбочина на сушата.
Таласократията като термин може да се отнася не само до държавната организация. Често се използва за обозначаване на военноморска, или търговска (по море) доминация. Самата дума е използвана за първи път от гърците, за да опише управлението на минойската цивилизация, чиято сила зависела основно от нейния флот. Състои се от две гръцки думи – “талас” (θάλασσα), означаваща море и “кратос” (κράτος) – власт. Впрочем правилното произнасяне на таласократия е с ударение върху “и-то” в предпоследната сричка.
Примери
Както споменах за първа таласократия се смята Минойската държава / цивилизация. Тя е съществувала в периода 2700 – 1400 г. пр.н.е. и е развивала активната си външнополитическа дейност, разчитайки на превъзходството на своя флот. Дейностите им засягат главно Егейскио море, но имат установени контакти както с държавите от Западното Средиземноморие, така и от Изтока.
Минойската експанзия се разпространява по морските пътища от Беломорието до Източното Средиземноморие. Тя се основава на гъста мрежа от островни станции, пристанища и други помощни крайбрежни съоръжения.
Типични примери за таласокрация в средновековна Европа са Венеция и Генуа, по това време независими градове-държави. Венеция, разположена на острови в лагуната на Адриатическо море и Генуа, заобиколена от Лигурийския хребет верига, нямали значителни сухопътни ресурси. Мъжкото им население в по-голямата си част било принудено да се занимава с риболов, мореплаване, морска търговия и морско военно дело.
Няма коментари