Юнгфрау и Върхът на Европа са две неразривно свързани понятия. Швейцарските Алпи са дом на някои от най-зрелищните пейзажи и природни чудеса в Европа. Сред тях планинският масив Върхът на Европа се откроява като уникална дестинация за посетители, които искат да се докоснат до високоалпийската страна на чудесата от лед, сняг и скали.
Върхът на Европа (Top of Europe) се състои от три известни върха: Юнгфрау (Jungfrau), Айгер (Eiger) и Мьонх (Mönch), които образуват масивна стена от планини с изглед към Бернските Оберланд (Bernese Oberland) и Швейцарското плато (Schweizer Mittelland), една от най-отличителните забележителности на Швейцарските Алпи.
Върхът на Европа e разположен между северния кантон Берн и южния кантон Вале, на около 15 км. южно от Интерлакен (Interlaken). В подножието му е разположен световноизвестният ски курорт Венген (Wengen).
Връх Юнгфрау (Jungfrau)
Юнгфрау (Jungfrau) е най-високият връх от триото, с 4158 м. надморска височина. Името му означава “девица” или “дева” на немски, което отразява неговата безупречна форма и заснежен връх. Jungfrau е изкачен за първи път на 3 август 1811 г. от швейцарците братя Йохан Рудолф Майер (Johann Rudolf Meyer) и Йеронимус Майер (Hieronymus Meyer), заедно с двама ловци от кантон Валис – Алоис Волкер (Alois Volker) и Джозеф Бортис (Joseph Bortis), както и двама слуги – носачи. Изкачването е всъщност дълга експедиция над ледниците и високите проходи на Бернските Алпи.
Jungfrau е обект, част от световното наследство на ЮНЕСКО “Швейцарски Алпи Юнгфрау-Алеч”, който обхваща площ от 824 km2 и включва най-дългия ледник в Алпите, ледника Алеч (Aletschgletscher).
Връх Айгер (Eiger)
Айгер (Eiger) е вторият по височина връх от триото, с надморска височина от 3967 м . Името му означава Огър – митологично човекоподобно същество, срещащо се във вярванията на северно- и централноевропейските народи, хранещо се с хора. Айгер е известен със своята северна стена, която се издига на 1800 м от долината и се смята за едно от най-предизвикателните и опасни изкачвания в света.
Първото успешно изкачване на северната стена е постигнато на 24 юли 1938 г. от немско-австрийска експедиция с членове Андерл Хекмайр (Anderl Heckmair), Лудвиг Фьорг (Ludwig Vörg), Хайнрих Харер (Heinrich Harrer) и Фриц Каспарек (Fritz Kasparek). Относително близо до Айгер може да се стигне и с живописно пътуване с влак от Kleine Scheidegg до гара Eigerwand, която се намира в тунел в планината.
Връх Монх (Mönch)
Монх (Mönch) е третият по височина връх от триото, с надморска височина от 4107 м. Името му означава “монах” на немски, което предполага ролята му на пазител между Jungfrau и Eiger. Mönch е изкачен за първи път на 15 август 1857 г. от група швейцарци, планински водачи – Кристиан Алмер (Christian Almer), Кристиан Кауфман (Christian Kaufmann), Улрих Кауфман (Ulrich Kaufmann) и Зигизмунд Поргес (Sigismund Porges). Mönch има стръмен и тесен югоизточен хребет, който предлага предизвикателно изкачване за планинарите.
Върхът на Европа и неговите забележителности
Върхът на Европа е също и мястото с най-високата железопътна гара в Европа – Jungfraujoch, която предлага достъп до различни атракции като обсерваторията на Сфинкса, Ледения дворец и платформата на ледника. Железопътната линия Jungfraujoch е забележително инженерно постижение, което свързва прохода Kleine Scheidegg с гара Jungfraujoch, разположена в седлото със същото име между върховете Юнгфрау и Мьонх. Това е най-високата железопътна линия в Швейцария и Европа, изкачващаша се за деветте си километра дължина, от надморска височина от 2061 м. до 3454 м.
Железопътната линия е построена между 1896 и 1912 г., преодолявайки много технически и финансови предизвикателства. Преминава през тунели, издълбани във върховете Айгер и Мьонх, с две междинни спирки, които позволяват на пътниците да се възхищават на гледката към северната стена на Айгер и Айсмеер (Eismeer – Леденото море). Железопътната линия се управлява от железопътната компания Jungfrau, която поддържа и други планински железници в региона. Железопътната линия е популярна туристическа атракция, превозваща над милион пътници годишно.
В седлото Jungfraujoch е построен голям комплекс от тунели и сгради. Има няколко ресторанта и барове, магазини, мултимедийни изложби, поща и изследователска станция със специални помещения за настаняване. Асансьор позволява достъп до върха на Сфинкса и неговата обсерватория, на 3571 м., най-високата платформа за наблюдение в района.
Обсерваторията Сфинкс (Sphinx) е астрономическа обсерватория, разположена на споменатия скалист връх, кръстен на митичното същество. Това е една от най-високите обсерватории в света, на 3571 м. надморска височина, и най-високата в Европа. До него може да се стигне с ултрабърз асансьор, който се изкачва на 108 м за 25 секунди от станция Jungfraujoch.
Обсерваторията разполага с публично достъпна площадка за наблюдение, която предлага спираща дъха гледка към околните планини и ледници, както и към Германия, Италия и Франция в ясни дни. Обсерваторията също така е домакин на различни научни експерименти и инструменти, като 76 cm телескоп, слънчев спектрометър, LIDAR система и метеорологична станция.
Историята на обсерваторията Sphinx датира от края на XIX в., когато учените започват да изследват потенциала на Jungfraujoch за астрономически наблюдения. Първата временна обсерватория е построена през 1893 г. от швейцарския астроном Алфред Готие. През 1912 г., след завършването на железопътната линия Jungfraujoch, повече учени започват да работят във временни постройки.
Изграждането на постоянна обсерватория започва през 1931 г. и е завършено през 1937 г. Обсерваторията е кръстена на скалното образувание Сфинкс, върху което стои. Оттогава обсерваторията играе важна роля в различни области на науката, като предоставяне на доказателства за съществуването на заредени K-мезони през 1949 г., изучаване на слънчевата активност и космическите лъчи и наблюдение на изменението на климата и замърсяването на въздуха. Обсерваторията също се появява в няколко филма, телевизионни предавания и видео игри като символ на научна дейност на върха на Европа.
Няма коментари