Изразът йерихонска тръба произлиза от Стария Завет (Книга на Иисус Навин, гл.6), където се разказва за първата битка, водена от израилтяните по време на завладяването на Ханаан. Това е превземането на гр. Йерихон.
По време на миграцията от Египет към Палестина, евреите обсадили гр. Йерихон, който бил добре укрепен с мощни крепостни стени. Бог проговорил на Иисус и му казал през следващите шест дни да обикаля града по веднъж на ден заедно със седем свещеници, носейки Свещения Кивот.
На седмия ден трябвало да обиколят града и да надуят силно церемониалните рогове (направени от овнешки рога). След като обиколили града седем пъти свещениците надули роговете, а Исус заповядал на войската да нададе боен вик. Стените рухнали от силния звук и евреите нахлули в града. Иерихон бил превзет, опожарен и напълно унищожен, а цялото му население включително жени и деца – избито.
Единствено семейството и къщата на проститутката Рахаб било пощадено, в замяна на информация предадена от нея преди обсадата. Тогава тя укрила двама съгледвачи и им дала сведения за броя на защитниците, дебелината на стените и готовността за обсада. Обещана и била пощада за нея и всички нейни роднини, намиращи се в нейната къща. За да разпознаят и пощадят къщата Рахел трябвало да провеси червена връв през прозореца.
Достоверност
През 1886 г. археологът Charles Warren идентифицира селцето Tell es-Sultan като местоположението на древния Йерихон. Разкопките откриват останки от разрушени стени, които датират в периода 1500 – 1400 г.пр.н.е. Това означава, че през XIII в.пр.н.е. когато се отнасят събитията от книгата на Иисус Навин, градът вече е бил обезлюден и изоставен. Няма никакви доказателства за начина по който са разрушени стените. Счита се, че историята е измислена по-късно като пропаганда от по-късните царе на Юдейското царство, във връзка с претенциите им за територията на Израелското царство.
Липсата на археологически доказателства за причините на разрушаване, както и съдържанието и богословските цели на Книгата на Исус Навин са накарали археолози като Уилям Г. Девър да характеризират историята за падането на Йерихон като изцяло измислена.
Днес изразът “Йерихонска тръба” се използва за описание на ужасно силен глас с неприятен тембър.
Няма коментари