Изобретяването на електрическата китара е плод на нуждата от по-силен и по-различен звук. Първоначално производителите на китари са опитвали да правят китари с по-големи резонаторни кутии, с корпус от метал, преминаване към стоманени струни и пр. Тези подходи обаче бързо изчерпват възможностите си.
През 1924 г. Lloyd Loar, инженер работещ за Gibson Guitar Company изобретява електрически адаптер, който преобразува трептенията на мостчето на китарата в електрически сигнал. Произведена е само една харп китара като прототип. Тази китара може да се смята за първата китара с електрическо звукоотнемане. Подобен тип адаптер (преобразуващ вибрациите на тялото) е използван в серийно производство от Stromberg-Voisinet през 1928 г. Това обаче са все още само акустични китари със звукоснимател. Тази конструкция е била доста проблематична поради лесното генериране на фийдбек и наслагване на хармоници.
През 1931 г. George Beauchamp, който е служител на Рикенбейкър (Adolph Rickenbacker) изобретява първият електрически адаптер, който преобразува трептенето на метална струна намираща се в създаденото от него електрическо поле, в електрически сигнал. 
Това всъщност е първообразът на електрическия адаптер познат ни днес. Монтиран е на ръчно изработено тяло и гриф. Тази първа китара става известна под името The Frying Pan (тиганът за пържене) и реално слага началото на електрическата китара. Адаптерът представлява два подковообразни магнита с намотка.
Към края на тридесетте години електрическата китара вече е относително популярна и има доста китаристи и майстори на китари, които експериментират с електрически китари със солидно тяло и електрически адаптери. Един от тях е Лес Пол (Les Pol, пълно име Lester William Polsfuss), който е известен китарист.
Електрическата китара на Лес Пол
По това време той създава първата си китара с плътно тяло. Тялото е представлявало парче чам с размери 10 х 10 см. на което са били монтирани два адаптера и саморъчно направено тремоло. Поради странната си форма обаче, китарата е била приета недобре, затова Лес Пол разрязва на две едно arch тяло от Епифон (Epiphone) и го добавя от двете страни, доближавайки се до по-класически вид на китарата. Този модел става известен с името The log (Пънът).
В началото на 40-те Лес Пол предлага тази конструкция на Gibson, които я отхвърлят. В началото на 50-те Лео Фендер (Leo Fender), който по това време се занимава основно с ремонт на радиоапарати, създава прототипа Esquire, който има един адаптер. По късно добавя и втори адаптер и преименува модела на Broadcaster. След това е прекръстен още веднъж и добива популярното и до днес име Telecaster.
По това време Gibson започват работа върху модел с адаптери и плътно тяло, вземайки Лес Пол за консултант. През 1952 г. е пуснат на пазара първият модел от серията Лес Пол. През същата година Фендер пуска и първата електрическа бас китара – Precision Bass. Освен твърдото тяло и адаптерите другата новост в нея е че има прагчета (каквито използванят тогава за бас контрабас няма). Тези модели допринасят изклйчително много за популарността и разпространението на електрическата китара.
Основни части на електрическата китара
- тяло / body
- гриф / neck
- прагчета / frets
- нулево прагче / nut
- глава / head stock
- ключове / tunning keys
- механизми / machine heads, pegs
- означения на прагчетата / position markers, fret markers, dot-inlays
- адаптери / pickups
- превключвател на адаптерите / pickup selector
- потенциометри за сила и тон / volume and ton knobs
- жак / jack
- предпазител / pick guard
- мост, магаре / bridge
Няма коментари