История на електрическата китара

електрическата китара

Gibson SG Menace


Изобретяването на електрическата китара е плод на нуждата от по-силен и по-различен звук. Първоначално производителите на китари са опитвали да правят китари с по-големи резонаторни кутии, с корпус от метал, преминаване към стоманени струни и пр. Тези подходи обаче бързо изчерпват възможностите си.

Електрическата китара Gibson Harp ог 1923 гПрез 1924 г. Lloyd Loar, инженер работещ за Gibson Guitar Company изобретява електрически адаптер, който преобразува трептенията на мостчето на китарата в електрически сигнал. Произведена е само една харп китара като прототип. Тази китара може да се смята за първата китара с електрическо звукоотнемане. Подобен тип адаптер (преобразуващ вибрациите на тялото) е използван в серийно производство от Stromberg-Voisinet през 1928 г. Това обаче са все още само акустични китари със звукоснимател. Тази конструкция е била доста проблематична поради лесното генериране на фийдбек и наслагване на хармоници.

През 1931 г. George Beauchamp, който е служител на Рикенбейкър (Adolph Rickenbacker) изобретява първият електрически адаптер, който преобразува трептенето на метална струна намираща се в създаденото от него електрическо поле, в електрически сигнал. Електрическа китара Rickenbacker The Frying PanТова всъщност е първообразът на електрическия адаптер познат ни днес. Монтиран е на ръчно изработено тяло и гриф. Тази първа китара става известна под името The Frying Pan (тиганът за пържене) и реално слага началото на електрическата китара. Адаптерът представлява два подковообразни магнита с намотка.

Към края на тридесетте години електрическата китара вече е относително популярна и има доста китаристи и майстори на китари, които експериментират с електрически китари със солидно тяло и електрически адаптери. Един от тях е Лес Пол (Les Pol, пълно име Lester William Polsfuss), който е известен китарист.

Елекрическа китара Les PaulЕлектрическата китара на Лес Пол

По това време той създава първата си китара с плътно тяло. Тялото е представлявало парче чам с размери 10 х 10 см. на което са били монтирани два адаптера и саморъчно направено тремоло. Поради странната си форма обаче, китарата е била приета недобре, затова Лес Пол разрязва на две едно arch тяло от Епифон (Epiphone) и го добавя от двете страни, доближавайки се до по-класически вид на китарата. Този модел става известен с името The log (Пънът).

В началото на 40-те Лес Пол предлага тази конструкция на Gibson, които я отхвърлят. В началото на 50-те Лео Фендер (Leo Fender), който по това време се занимава основно с ремонт на радиоапарати, създава прототипа Esquire, който има един адаптер. По късно добавя и втори адаптер и преименува модела на Broadcaster. След това е прекръстен още веднъж и добива популярното и до днес име Telecaster.

По това време Gibson започват работа върху модел с адаптери и плътно тяло, вземайки Лес Пол за консултант. През 1952 г. е пуснат на пазара първият модел от серията Лес Пол. През същата година Фендер пуска и първата електрическа бас китара – Precision Bass. Освен твърдото тяло и адаптерите другата новост в нея е че има прагчета (каквито използванят тогава за бас контрабас няма). Тези модели допринасят изклйчително много за популарността и разпространението на електрическата китара.

Основни части на електрическата китара

Елекрическа китара - устройство

  1. тяло / body
  2. гриф / neck
  3. прагчета / frets
  4. нулево прагче / nut
  5. глава / head stock
  6. ключове / tunning keys
  7. механизми / machine heads, pegs
  8. означения на прагчетата / position markers, fret markers, dot-inlays
  9. адаптери / pickups
  10. превключвател на адаптерите / pickup selector
  11. потенциометри за сила и тон / volume and ton knobs
  12. жак / jack
  13. предпазител / pick guard
  14. мост, магаре / bridge

Музика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *