Викингски рог – инструкции за употреба :)

Викингски рог

Във всяка история за викингите рано, или късно, под една или друга форма участва и викингски рог. За какво и как обаче е бил използван реално викингският рог? Както вече разгледах в отделна статия викингските шлемове с рога са измислица на един оперен дизайнер на костюми. Оставяме ги да почиват в областта на хорското въображение и продължаваме с две не по-малко известни, но доста по-реални дейности с които викингският рог е свързан.

Викингски рог като съд за пиене

Викингският рог за пиене е съвсем реален за разлика от рогатите шлемове. Артифакти са открити както при викингски погребения, така и изобразени в каменни барелефи.  Викингски рог за пиене - рисунка върху камъкНай-блестящият пример за изобразителни доказателства е изобразяването на пиене, нарисувано на камък. Едно от доказателствата е намерено в Готланд, датира от около 8-ми век и представлява добре запазена рисунка върху камък, изобразяваща празненство, където всички присъстващи, държащат викингски рог за пиене.

Подобни рисунки изграждат впечатлението, че всички викинги винаги са пиели от викингски рог. Всъщност не е точно така. От древни времена изображенията на хора са целяли известна представителност и желание за увековечаване на най-добрите моменти. Освен това в древността и ранното средновековие вероятно само викингските вождове са можели да си позволят художници да рисуват за тях. В същото време хората от по-ниските социални прослойки са били заети по-скоро с оцеляването си. В този смисъл художник рисуващ пищно парти с обикновени фермери, рибари, или войни отпиващи от викингски рог не е много вероятно.

Освен това количеството открити фрагменти от рогове за пиене е относително малко, което също кара учените да считат, че викингският рог е имал по-ограничено разпространение от това във филмите, както споменах по-горе.

В реалността викингите са използвли всичко, което им е на разположение, за да държат алкохола или да пият от него. Често срещани са били съдове с формата на малки конуси, направени от кората на дърво (офика). Счита се, че викингският рог от крава е бил относително по-скъп вариант на чаша, поради недостатъчното количество и нуждата му за други приложения. Използвани са предимно рога от крава, които са осигурявали приблизителен обем от половин литър. Има артефакти и на рога от коза, но поради по-малкия си обем изглежда са били по-малко разпространени.

Писмени свидетелства

Пиенето от викингски рог е засвидетелствано в “Прозаичната Еда“, кодето Тор пие рог, съдържащ всички морета. Той успява да изпие голяма част от съдържанието, което изплашило Útgarða-Loki и неговия род. Споменато е също и в “Беоулф”.

Викингският рог е използван също и за сигнализация

Друго основно приложение е било надуването на специално изработен за целта рог с цел звукова сигнализация. Сигнален викингски рогТя имала различни цели, като поддържане на контакт (напр. по време на лов), предупреждаване за приближаването ви (сигналът на рога ви е начин да покажете, че идвате открито), както и предаване на кодирани съобщения. Използвани са също и при религиозни обреди за събиране на хората, или за призоваване на божеството. Сигналните рогове са всъщност предшествениците на армейските сигнални тръби използвани и до днес.

Колкото по-голям е викингският рог, толкова по-дълбок е звукът. Малките рога се нуждаят от по-голям поток от въздух и издават силен пронизителен звук, докато големите се нуждаят от по-леко духане и произвеждат дълбок звук.

И при двата вида викингски рог – за пиене и за сигнализация е било доста разпространено да се поставя обков, който понякога може да бъде доста луксозен и скъп, както и да се резбоват. Това естествено е оскъпявало значително рога, което е още един аргумент  в защита на тезата, че притежанието и ежедневната употреба не са били били разпространени сред всички обществени прослойки.

Трябва да се отбележи, че и двата вида също така определено не са патент на викингите, а са разпространени при много други народи. Рогове за пиене например са използвани и от древните траки.

Средновековие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *