Ханзейската лига (известна още като Ханза) е един от най-големите познати в историята съюз на търговски гилдии от различни градове и държави. В нея се обединяват около 200 града, които имат една обща цел: да търгуват лесно и добре. Лигата се смята за предшественик на Европейската общност – от една страна, тя е зона за свободна търговия, от друга, балансира интересите на общата политика с идентичността и интересите на своите членове.
Същност и функции на Ханзейската лига
Ханза създава и поддържа търговски монопол по крайбрежието на Северна Европа (от Балтийско до Северно море) между 13 и 17 век. В нея участват множество градовете, които по презумпция са съперници, но си сътрудничат в рамките на Лигата, за да се защитават от пирати и да се състезават срещу по-големи икономически сили.
В продължение на почти четири века Ханзейската лига поддържа собствена армия, механизъм за обмен, регулатор на тарифите и дори за кратко има Парламент. Тя има за цел да защити търговията, което означава, че поддържането на мира е основна нейна грижа, но все пак понякога води войни, подчинени на тази задача.
От една страна, просперитетът на Лигата вероятно не се е облагодетелствал по-нисшите слоеве в участващите градове. От друга страна, през по-голямата част от своята история всички граждани се радват на дълги периоди на мир и стабилност, основани почти изключително на предпочитанията към търговията, вместо към завоеванията.
Начало на Ханзейската лига
Произходът на лигата започва от групи от търговци и търговски градове в две основни географски области: в източната, където германските търговци контролират прибалтийската търговия, и на запад, където търговците от Рейн (особено Кьолн) са активни в Холандия, Белгия и Англия. Ханзейската лига възниква, когато тези различни асоциации се обединяват – процес, насърчен от естествената взаимозависимост на търговията в тези региони. Създаването до голяма степен е инициирано и контролирано от тези градове, по-специално Любек (Lübeck), който има централно положение и жизненоважен интерес в търговията между Балтийския регион и Северозападна Европа.
Балтийския регион
Овладяването на търговията в Балтийско море от немска страна е постигнато с поразителна скорост и пълнота в края на XII и началото на XIII век. След като е превзет от Хенри III (Лъв) през 1158 г., Любек става основна база за търговците от Вестфалия и Саксон. Висби, град на шведския остров Готланд, скоро се проявява като основен транспортиращ център за търговия в Балтика и с Новгород (сега Велики Новгород), който е главен за руската търговия.
От Висби германските търговци спомагат за създаването на важни градове на източното крайбрежие на Балтика: Рига, Ревал (сега Талин), Данциг (сега Гданск) и Дорпат (сега Тарту). Така до началото на XIII век германците имат почти пълен монопол над търговията на дълги разстояния в района.
Няма приета единна официална дата на създаването на Ханзейската лига, но още през 1210 г. Любек и Хамбург се споразумяват, че между тях по определени въпроси се постига общ закон, и така през 1241 г. се стига до официален съюз, който осигурява общи действия срещу разбойници и пирати. Това е само едно от няколко подобни споразумения. Любек сключва подобни през 1259 г. с Росток, Висмар и Щралсунд. Основните им цели винаги са борба с пиратството и други заплахи за търговията.
Западната търговия
Междувременно търговците от Кьолн и други градове по Рейн придобиват търговски привилегии във Фландрия и в Англия. В Лондон те се радват на специална кралска закрила и привилегии. Два забележителни документа от този период са хартата на привилегиите, предоставена от Хенри II през 1157 г., и правата, предоставени от Ричард I през 1194 г. в замяна на финансова помощ. Ситуацията във Фландрия не е толкова добре документирана.
Обединяването
От средата на XIII век сътрудничеството между северногерманските градове става много по-широко и добре регулирано. Към 1265 г. всички градове, спазващи „закона на Любек“, се споразумяват за общо законодателство за защита на търговците и техните стоки. Силни в контрола си над балтийската търговия, Любек, Гданск, Рига и техните сателити си пробиват път на запад. Те влизат в райони, доскоро доминирани от търговците на Рейн, и накрая се присъединяват към своите съперници в създаването на общи сдружения в Лондон и Брюж.
Разцвет
През вековете в състава на Ханзейската лига влизат все повече и повече независими градове с ключово местоположение, които обаче спазват някои общи закони. С течение на времето броят им достига до около 200 и освен изброените, включва още известни и до днес градове като Хамбург, Бремен, Берлин, Дортмунд, Краков, Калининград, Девентер, Антверп, Ипсуич, Малмьо и др. Те са подчинени директно на римския император, не на местното благородство, борят се заедно срещу външни врагове – както пирати, така и монополисти, които се опитват да ги завладеят.
Търговията помежду им става доста лесна, но много външни градове ограничават търговците от Ханза, като им дават достъп само до определени търговски зони. Местните търговски сдружения в тях пък често настояват пред управниците си да отнемат привилегиите на представителите на Ханзата. Въпреки всичко търговията и мирът в региона процъфтяват.
Упадък
Упадъкът на Ханзейската лига е бавен и започва още през XV век с унищожаването на германския монопол в Прибалтика. Англия и Холандия стават все по-силни и успяват да изтласкат германците не само от вътрешните си пазари, но и от Северно море и Прибалтика. Сътрудничеството между членовете на лигата става все по-трудно и фокусът върху местните интереси измества широките визии на по-ранните градски управници.
Така към края на XVI век Ханзейската лига е към края си. Новите модели на търговия, които бавно се развиват в епохата на големите открития, се оказват последната капка. През 1669 година се разтрогва и последният договор.
Няма коментари