дихотомия

Дихотомия (от гръцки: διχοτομία) представлява последователно разделение на две части, които са слабо свързани помежду си, или изключващи се. Явява се метод за логическо разделение на клас на подкласове, който се състои в това, че делимото понятие е напълно разделено на две взаимноизключващи се понятия. Дихотомичното разделение в математиката, философията, логиката и лингвистиката е начин за формиране на подраздели на едно понятие, или термин и служи за формулиране на класификация на елементите.

Дихотомичното разделение е привлекателно поради своята простота. Наистина при дихотомия винаги имаме работа само с два класа, които изчерпват обхвата на делимото понятие. По този начин дихотомичното деление винаги е пропорционално; членовете на разделението се допълват взаимно, тъй като всеки обект на делимия набор попада само в един от класовете a или не a и разделянето се извършва на една основа – наличието или отсъствието на някакъв атрибут.

Приложения на дихотомия

Понятието „човек“ може да бъде разделен на два класа: мъже и жени. Понятията „мъж” и „жена” се допълват взаимно.

дихотомия в микробиологията

Дихотомия в микробиологията

Ако има концепция A и тя е разделена на части B, и С, тогава частите образуват дихотомия. Те са взаимно изключващи се, тъй като никоя част от B не се съдържа в С и обратно. Също така те са заедно изчерпателни, тъй като обхващат цялото A и събрани заедно отново дават A.

В биологията дихотомия е разделение на организмите на две групи, обикновено на базата на характеристика, присъстваща в едната група и отсъстваща в другата. Този подход се използва като част от процеса на идентифициране на видове, като част от т.нар. дихотомен ключ, който задава серия от въпроси, всеки от които стеснява набора от организми. Добре известна дихотомия е въпросът “има ли гръбнак?” използва се за разделяне на видове на гръбначни и безгръбначни.

В ботаниката дихотомията е начин на разклоняване чрез многократна бифуркация – по този начин фокусът е върху разклоняването, а не върху разделянето.

В литературата пример за дихотомично разделение са доброто и злото, душата и тялото, истинското и въображаемото, небето и ада, мъжете и жените, и дивашкото и цивилизованото, наред с други. Често дихотомията се появява в един герой (Доктор Джекил и Мистър Хайд).

В статистическите анкети пример са въпросите с два, взаимноизключващи се отговора. Например: “Консумирате ли месо?” – “Да”, “Не”

В теорията на множествата дихотомна връзка R е такава, че изборът е или aRb, bRa, но не и двете.

В икономиката дихотомичният подход представлява разделението между реалната страна на икономиката и паричната страна. Според класическата дихотомия промените в паричните променливи не засягат реалните стойности като продукция, заетост и реалния лихвен процент. Следователно парите са неутрални в смисъл, че количеството им не може да повлияе на тези реални променливи.

Лъжлива дихотомия е такава, която не е съвместно изчерпателна (има други алтернативи) или не е взаимно изключваща се (алтернативите се припокриват), или не е възможно нито едното. Например твърдението: “Или тестът, или програмата са грешни”. В този пример вариантите не са взаимно изключващи се, тъй като и тестът и програмата биха могли да бъдат грешни. Това не е съвместно изчерпателно, тъй като и двете могат да бъдат правилни, но може да е хардуерна грешка, грешка в компилатора и така нататък.

Лъжлива дихотомиа в политиката: През 2001 г. тогавашният президент Джордж Буш прави следното изявление пред Конгреса в отговор на атаките на 11 септември: „Всеки народ, във всеки регион, сега трябва да вземе решение. Или сте с нас, или сте с терористите.” Този аргумент е фалшива дихотомия, тъй като представя два взаимно изключващи се варианта, когато всъщност има други възможности. Буш изказва грешния аргумент, че всички нации, които не споделят твърдата позиция на администрацията му по отношение на тероризма, всъщност са симпатизанти на тероризма. Това обаче е неоправдано предположение. Напълно възможно е човек да е срещу тероризма и да не е съгласен с драконовските политики на администрацията на Буш по този въпрос.

Фактът, че аргументът игнорира трета възможност, е именно това, което го прави фалшива дихотомия. Фалшивите дихотомии са логични заблуди, тъй като те представят две взаимно изключващи се варианти като единствени възможни варианти. Грешните аргументи на дилемата скриват факта, че биха могли да съществуват алтернативни възможности, които са различни от която и да е от представените опции.

Интересни думи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *