Мартенските иди – синоним на предстоящо нещастие

Мартенските иди

Мартенските иди е израз станал популярен благодарение на пиесата на Шекспир – Юлиус Цезар. Според нея (а и според Плутарх), в деня преди убиството му (15 март 44 г.пр.н.е.), Цезар е предупреден от някакъв гадател, който му казал: “пази се от мартенските иди”. В пиесата това звучи като “…beware the Ides of March…”, а на латински: “…cave idus martius…”
Римски източници като Суетоний, Плутарх, Цицерон и Валериус Максимус съобщават, че етруският предсказател на име Спурина предупредил Цезар за опасност от (или водеща до) на Идите. Произведението “Животът на благородните гърци и римляни” на Плутарх, е публикувано в превод на английски за първи път през 1579 г., и става много популярно. Първо е преведено от старогръцки на френски и след това от френски на английски. По тази причина до времето, по което Шекспир заимства историята, текстът е бил осезаемо “замърсен” от преводите.

Римски календар

Мартенските иди всъщност нямали никакво особено значение. Това бил обичайният начин да се каже, че това е 15-тият ден на месец март. За да разберем по-добре това, ще обясня накратко някои особености на римския календар.

Месеците от ранния римски календар били подредени около три специални дни – календите, ноните и идите. По това време хората не са следяли всеки ден от календара, а са определяли деня като сравнение, или отместване с една от тези три референтни дати. Календите (от които впрочем идва думата “календар”) са първото чесло на всеки месец. Ноните са 7-ият ден през март, май, юли и октомври и 5-и през останалите месеци. Идите били 15-ият ден през март, май, юли и октомври и 13-ият през останалите месеци. Очевидно мартенските иди са 15 март.

Причината за нефиксираните дати се крие в това, че римскят календар първоначално се е основавал на първите три фази на Луната с броене на дните спрямо тях. Това означава, че не се основава на концепцията за седмица, а на броене назад от лунните фази. Новолунието било денят на календите, първата четвърт на луната – денят на ноните, пълнолунието – денят на идите. Пример за назоваването на дните между календата и ноната на март

Kal.
ante diem VI Non. Mart.
ante diem V Non. Mart.
ante diem IV Non. Mart.
ante diem III Non. Mart.
pr. Non. Mart.
Nonae

Популярността и значението на мартенските иди дължим предимно на въображението на Шекспир и нямат никакво мистично и загадъчно значение

 

Популярни изрази

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *