Латинската азбука – произход и развитие

Латинската азбука (латиница)

Латинската азбука (латиница) е най-използвана система за писане в съвременния свят. Ето откъде произлиза и как постепенно еволюира в това, което познаваме днес.

Началото

Латиницата не е измислена от нулата. В началото на развитието на буквите и стои проста система за писане, наречена клинопис, който се появява почти 4000 години преди новата ера. С течение на времето латинските букви претърпяват много промени и подобрения, повлияни от вече съществуващи азбуки.

Ето как изглежда развитието на латиницата от самото начало:

3700 г. пр. н. е.

Шумерите първи разработват идеята за знакова система за записване на думи. Те създават клинопис, който с течение на времето се разпространява широко, заимства се и се адаптира от различни народи. В началото е използвал изображения за думи (пиктограми) които постепенно се опростявали и се превърнали в абстрактни знаци за думи (логограми), а с течение на времето се появяват и знаци за срички (силабограми), както и знаци за интерпретация (детерминантиви). Причината за опростяването е, че знаците се изписвали с остър инструмент в глина.

3100 г. пр. н е.

Появяват се египетските йероглифи, които използват шумерската идея да се пише с идеограми и логограми. Египетската система за писане е предимно фигуративна: за представяне на неща и хора са били използвани фигури.

2000 г. пр. н. е.

Египетските книжовници разработват азбука с 26 символа, която бързо се разпространява в Египетската империя.

1500 г. пр. не .е.

Появява се прото-синайската писменост. Това е семитска звукова азбука, изградена от 23 знака на базата на египетстската.

1000 г. пр. н. е.

Финикийците опростяват прото-синайска азбука в система, която вече не използва пиктограми. Всъщност това е абджад – азбука, която обозначава само съгласни звукове. Тази писменост се разпространила в Средиземноморието благодарение на финикийските търговци. Във всяка нова страна тя е била заимствана, доразвивана и смесвана с местна система за писане.

850 г. пр. н. е.

Гърците използват финикийската азбука и добавят към нея гласни. Така се появява първата истинска съвременна азбука, тъй като всеки съгласен и гласна използват различен знак. Знаците за сричките са премахнати. Тази азбука се използва в Гърция и до днес.

775 г. пр. н. е.

Областта Етрурия (в централна Италия) е нападната от гърците. Етруските приемат и адаптират гръцката азбука.

650 г. пр. н. е.

След като завладяват етруските земи, римляните адаптират тяхната азбучна система, за да пишат на езика си. Това е началото на латиницата.

Как изглежда латинската азбука

Първата версия на латиницата има само 20 букви. Липсват G, J, U, W, Y и Z.

Едва ли ще ви учуди, че много от буквите в латиницата всъщност са взети от гръцката азбука – това са A, B, E, I, K, M, N, O, T и X. К е изключително рядко използвана, вместо нея се използва С.

Други от старогръцките букви се променят, за да образуват буквите C, L, S, P, R и D в латинската азбука. Буквите V, F и Q, които вече не се използват от гърците, също преминават в нея.

През III в. пр. н. е. буквите G, Y и Z, произлизащи от гръцката азбука, се добавят към латинската азбука, за да помогнат при предаването на чужди думи.

Буквите J, U и W се появят едва през Средновековието, за да помагат при записването на някои думи и за разграничаване на съгласните от гласните (J и U дотогава са били използвани както като съгласни, така и като гласни звукове).

Стилът на изписване на латинската азбука

За да пишат със своята азбука, древните римляни имали 4 различни стила на изписване на буквите. Използването на всеки стил зависело главно от средството за писане и от предназначението на текста.

Капиталис монументалис

Стил капиталис монументалисКапиталис монументалис е стил с квадратни главни букви, които се използват главно върху сгради и паметници. Той е бил предназначен да бъде издялан в камък или мрамор.

Писането на латиница в началото не следва определена посока – съществуват запазени надписи, които са писани отляво надясно, отдясно наляво, дори на редуващи се редове (един отляво надясно и един отдясно наляво). Едва около IV в. пр. н. е. стандартната система за писане отляво надясно е приета официално. Историците и лингвистите отбелязват също, че в началото думите не са били разделени от никакви интервали или препинателни знаци. По-късно между всяка дума се появяват точки.

Староримски курсив

Староримски курсивСтилът курсив се използва най-вече за ежедневието – за писма, закони, договори. Това е и основният стил на писане, изучаван от всеки ученик. Написването става с помощта на перо или четка. Използвани са различни носители за писмото: папирус, глина, дървени дъски. Но всички тези носители се разпадат с времето и историците не са точно сигурни кога се е появил ръкописният стил.

Изписването на латинската азбука с този стил е много по-бързо и просто, отколкото писането с главни букви, но е и по-труден за четене. Буквите са свързани помежду си и думите не се разделят с точки, което прави дешифрирането още по-трудно.

Quadrata

Този стил се използва главно за писане на първите книги на свитъци, наречени кодекс. За писане се използват тръстикова писалка или перо. Quadrata е запазен за важни текстове и ръкописи, тъй като отнема повече време от курсива. Всяка буква е оформена в квадрат и е пропорционална.

Рустик

латинска азбука стил рустикСтилът на писане рустик е използван между I и IX век. Това е подобрена форма на стила quadrata, но буквите са по-тесни и имат заоблени форми. И тук се използва тръстикова писалка, но понякога е бил гравиран в месинг, слонова кост или камък, тъй като е по-дребен от капиталис монументалис.

Латиницата през Античността и Средновековието

Между III и VIII век се развива стилът унциал, както и новоримският курсив, в който главните и малките букви започват най-сетне да се използват в един и същи текст. Този стил на писане на латинската азбука ще бъде широко използван по-късно в империята на франките и в кралствата на Британските острови.

Но правилата за писане на главни букви се променят доста пъти и са различни за различните езици. В староанглийския език например, точно както в съвременния немски, всяка дума се е пишела с главна буква.

Разпространение на латинската азбука

Разпространението на латинската азбука съвсем естествено следва разпространението на езика при разрастването на Римската империя. През Средновековието навлиза и при западните славяни, както и при част от южните славяни, които приемат римокатолицизма. В последните 500 години, заедно с колонизацията, латиницата навлиза по целия свят – Австралия, двете Америки, части от Азия и Африка. На нея днес се пише в почти всички държави в света, а в останалите са развити специални системи от правила за записване на латиница. На практика латинската азбука е позната на всеки образован човек по земното кълбо.

История

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *