Първият сериен убиец Локуста

"Locusta testing in Nero's presence the poison prepared for Britannicus", painting by Joseph-Noël Sylvestre, 1876


Първият сериен убиец Локуста (Locusta) е наемна отровителка  от I в. в Римската империя. Тя е отравяла за удоволствие и за печалба и така се превръща в един от изключително интересните  образи в римската история.

Първият сериен убиец Локуста е родом от Галия, външната провинция на Древен Рим, сега известна като Франция. Учила е билкарство и с течение на времето си е създала репутация на надежден наемен убиец. Тя отрано осъзнала силата на покровителството, а по това време Рим е изпълнен с богати бъдещи покровители, нетърпеливи да ускорят смъртта на богатите си роднини. Тези и клиенти спасяват Локуста от затвора години наред, когато в един момент събитията не се развиват по план.

Отравянето на Клавдий

През 54 г. императрица Агрипина (Agrippina), четвъртата съпруга (а също и племенница) – на император Клавдий (Claudius), се уморила от съпруга си (чичо си). Това не е толкова учудващо при положение, че има сведения за изказване на майка му Антония за някого: “…той е по-глупав дори и от сина ми Клавдий…”.

Aгрипина се договорила с първият сериен убиец Локуста да убие Клавдий, за да постави на трона сина си от предишен брак Lucius Domitius Ahenobarbus, който става известен като Император Нерон. Клавдий обаче взимал различни предпазни мерки. Той не само имал на служба хора опитващи храната му, но имал и странния навик да повръща всяко хранене, като гъделичка гърлото си с перо. Едната причина била възможността да се отдаде на още пиршество, другата – да съкрати времето през което евентуална отрова би действала.

Тези мерки обаче не били препятствие за изобретателността на Локуста. Под прикритие, тя успява да отклони от служба опитвача на храна и да сервира зелена мухоморка (Amanita phalloides ) на императора, вероятно ароматизирана с подправката самакитка. Когато се появили първите симптоми на отравяне, Агрипина опитала да даде на Клавдий перо, за да повърне, но Локуста успяла някак да предотврати и това.

Започвайки да усеща силни болки Клавдий наредил да повикат личния му лекар Ксенофон (Gaius Stertinius Xenophon). Той обаче също бил купен от съзаклятниците. Така че, когато Ксенофон опитал с перо да накара Клавдий да повърне, то било напоено с отрова. Клавдий умира на 13 октомври 54 г.

За да отклони подозрението от себе си Агрипина обвинява за отравянето Локуста, в резултат на което тя е хвърлена в затвора.

Отравянето на Британикус

Император НеронНовият император е Нерон, тъй като такова е било завещанието на баща му. Неговият брат Британикус (Britannicus) от брака на Клавдий с Валерия Месалина е държан в резерв, в случай че нещо се случи с Нерон. Нерон започнал да има търкания с властната си майка, поради което тя започнала да пренасочва вниманието си към Британикус с надеждата, че той би бил по-лесно управляем. По това време той е почти на 14 години, което в римското общество означавало, че вече е мъж. Това създавало съвсем реална възможност да предизвика Нерон.

Докато първият сериен убиец Локуста очаквала екзекуция си, тя изненадващо била посетена от Нерон. Там той договаря убийството на Британикус, в резултат на което Локуста излиза от затвора през 55 г. и получила общо помилване за всички престъпления, които преди е извършила, както и много пари и земя.

Първият сериен убиец Локуста прави два опита да отрови Британикус. Първият се оказва неуспешен и той само се разболял. Нерон бил бесен и я пребил със собствените си ръце. Вторият опит се оказва успешен. Дегустаторите на храна винаги проверявали всяко вино, донесено на гостите. По това време виното се пиело разредено с вода. Британикус отпил от виното си и се оплакал, че е твърде топло. Водата, донесена за охлаждане на виното, не била опитана, а в нея имало отрова. Британик паднал на пода с пяна на уста и гърчове. Нерон направил подигравателна забележка, че Британик има епилептичен пристъп и така никой не се опитал да му помогне.  Той беше набързо кремиран без процесия в присъствието на съвсем малък брой хора.

Първият сериен убиец Локуста била наградена с огромно имение и получила званието Императорски Отровител. Нерон започнал също да изпраща ученици, които да се обучават при нея. През 68 г. обаче Нерон е изоставен от всички в резултат на възстанието на легионите в Галия. Обикновено той пътувал с комплект за самоубийство подготвен от Локуста, но по някаква причина не го е използвал и вместо това се е самоубил с нож, прерязвайки гърлото си с помощта на секретаря си Епафродит (Epaphroditus).

Първият сериен убиец Локуста намира края си

След смъртта на Нерон първият сериен убиец Локуста останала без покровители. Тя била арестувана по нареждане на наследника на Нерон, император Галба (Servius Galba Caesar Augustus), влачена по улиците завързана с вериги и екзекутирана.

Легенда твърди, че е била убита чрез изнасилване от специално обучен жираф, но няма доказателства за истинноста и. Единственият писмен източник е от Касиус Дио (Lucius Cassius Dio), историк с гръцко-римски произход.  Там се казва  “…той [Галба] нареди да бъдат водени с вериги в целия град и след това да бъдат екзекутирани…”

Така първият сериен убиец Локуста приключва несъмнено токсичния си в буквален смисъл живот.

 

Античност

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *