Крушата на страданието (Pear of anguish) е средновековно устройство за изтезания. Механизмът се състои от крушовидно метално тяло, разделено на подобни на лъжица сегменти, които могат да се разтварят с пружина или чрез завъртане на ключ.Функционалността му като устройство за изтезания е да се вмъква по различни начини в устата, ректума или вагината и след това да се разширява, за да запуши устата, или да осакати жертвата.
Няма сведения от първа ръка за крушата на страданието или нейното използване. Въпреки това, според техния дизайн, по отношение на металната конструкция и стил, устройствата които са запазени днес се датират от ранния модерен период, около 1600 г. (споменати в „Общ опис на историята на крадците“ от Ф. де Калви през 1639 г.). Допълнителни споменавания на устройството се появяват през XIX век. Счита се обаче, че е вероятно устройства подобни на крушата на страданието да са възникнали доста по-рано, дори може би още по времето на т.нар. Тъмни векове.
Не бива да съдим отминали периоди с днешните си морални норми. Може би не е имало друг начин, но Тъмните векове са породили някои особено тъмни методи на мъчение. Някои устройства са насочени към мъже, докато други са предназначени специално за жени. Но независимо от пола, никой не е бил застрахован от ужаса на тези устройства.
Хората са използвали крушата на страданието през Средновековието, когато устройствата за изтезания са били нещо обичайно. Използването на устройства за изтезания се разглежда като легитимен начин за изтръгване на признания от престъпници и получаване на информация от врагове.
Уреди за изтезания като крушата на мъката са използвани за причиняване на болка на жертвите, за да ги накарат да признаят престъпленията си. Използването на устройства за изтезания се е разглеждало също и като приемлива форма на наказание през Средновековието.
Крушата на страданието е само едно от многото устройства за изтезания, използвани през Средновековието. Други включваха Rack, Thumbscrew, Breast Ripper и Iron Maiden. Всички тези устройства са предназначени да причинят огромно страдание на своите жертви. Всички са били безмилостни и абсолютно нехуманни.
В зависимост от естеството на престъплението крушата на страданието е била вкарвана в различни телесни отвори. При осъдените като еретици инструментът се наричал “круша за задушаване” (Choke Pear). Той бил вкарван в устата на жертвата и след това разширяван, причинявайки по този начин огромна болка.
Крушата на страданието е използвана също и като наказание за хомосексуалисти и изтръгване на признания от вещици. Предполагам всеки може да се досети кои отвори са били използвани.
Счита се също, че крушата на мъката е използвана още и от крадци, които с нейна помощ да принуждавали богатите си жертви да издадат местоположението на своите злато и скъпоценности.
Съмнения относно приложението
Съществуват и съмнения относно приложението на този уред. Един австралийски историк – Д-р Кристофър Бишоп (Christopher Bishop) взел за пример крушата от музей и проучил нейната конструкция и история.
В резултат от своите изследвания той заключава, че предмети, които могат да бъдат описани като крушата на страданието, са започнали да се появяват около средата на XIX век. Има обаче и историческа препратка към известен парижки престъпник през XVII век. Този престъпник бил известен с това, че използвал устройство, което му позволявало да запушва устата на жертвите си. Липсва обаче описание, което да доказва, че става въпрос за крушата на страданието.
Бишъп също така твърди, че след като е изследвал лично Choke Pear, той е заключил, че устройството не може да бъде използвано за конкретната форма на мъчение, по чисто технически причини.
Бишоп счита, че устройството по-скоро може да се използва като хирургически инструмент, например като спекулум или устройство, което оставя устата отворена, за да може зъболекарят да върши работата си.
Поради оскъдността на информация за крушата на страданието Бишоп предполага, че тя дори не е съществувала до 17-ти век. Така че може би идеята за устройството за изтезания е просто нещо, което крадците са използвали върху жертвите си, за да ги накарат да говорят със закона.
Въпреки липсата на доказателства конкретно за крушата на страданието, изтезанията със сигурност са били част от средновековното общество. В по-късните години на Средновековието изтезанията несъмнено са били приемлива практика, използвана за извличане на информация и принуждаване към признание, описана в най-различни източници.
Няма коментари