Древноримските празници Луперкалии

72 / 100

Древноримските празници Луперкалии са езически фестивал провеждан веднъж годишно на 15 февруари (или в периода 13 – 15 февруари), посветен на изобилието и плодородието. Произходът на фестивала е неясен, въпреки че е вероятно да произлиза от lupus (от лат. вълк), което го свърва с древното божество Луперк (лат. Lupercus), превърнало се по-късно в бог Фавн (лат. Faunus), който в древноримската митология е бог на пасищата, животните, горите и полята.

Вероятно е свързан с древногръцкия подобен фестивал Лукая (гр. Λυκαία), провеждан в чест на бог Пан, чийто еквивалент в древнолимската митология е Фавн. Древноримските празници Луперкалии започват да се провеждат около времето когато е основан Рим – 753 пр.н.е. и се счита, че са окончателно забранени от папа Геласий I около 494 г. от н.е. В Константинопол обаче те продължили до X в.

Според другата популярна хипотеза, древноримските празници Луперкалии водят името си от пещерата Луперкал (лат. Lupercal), в която според легендата за създаването на Рим вълчицата е кърмила и отгледала братята Ромул и Рем.

Провеждане

Ритуалите на древноримските празници Луперкалии се провеждали на няколко места: пещерата Луперкал, на хълма Палатин (лат. Collis Palatium) и в римското открито място за обществени срещи, наречено Комициу (лат. Comizio).

Фестивалът е ръководен от група свещеници наречени Луперки (лат. Luperci), които били млади мъже на възраст между 20 и 40 г. Според легендите, това братство е основано от Ромул и Рем и се е състояло от две колегии (colegium) – Quinctiliani  и Fabiani по имената на две големи римски фамилии.

Древноримските празници Луперкалии започвали с жертвоприношение в пещерата Луперкал на козел и куче, извършено от луперките, под наблюдението на flamen Dialis – главният жрец на Юпитер, след което двама от тях бивали отведени до олтара голи, челата им били докосвани с окървавен нож и кръвта била избърсвана с вълна, потопена в мляко. Ритуалът изисквал през това време двамата да се смеят. Поднасяни били като дарове също солени безквасни питки маца, приготвени от весталките.

След това луперките изрязвали ремъци от кожите на жертвените животни и празненството се пренасяло в града, където те тичали голи, или полуголи, разделени на две групи около Палатинския хълм, удряйки с ремъците всяка жена, която се доближи до тях. Ударът с ремък трябвало да направи жената плодовита. Ремъците се наричали februa и е твърде вероятно от там да произлиза думата февруари.

По време на древноримските празници Луперкалии мъжете произволно избирали име на жена от буркан, с която да бъдат двойка по време на фестивала. Често двойката оставала заедно до фестивала на следващата година. Нерядко се случвало двойките да се влюбят и оженят.

С течение на времето голотата по време на Lupercalia загубила популярност. Фестивалът ставал по-целомъдрен, макар и все още непристоен и жените били бичувани от напълно облечени мъже.

Има много спекулации относно причината за удрянето на жените с ремъци. Според една от хипотезите ударите символизират проникване, тъй като съпрузите на омъжените жени очевидно не биха искали ритуалът да включва истинско съвокупляване.

Популярно е схващането, че съвременният празник Св. Валентин е всъщност наследник на Древноримските празници Луперкалии.

 

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.