Леглото-килер

Гардероб и легло-килер в къщата на Корнек в Сен Ривоал във Финистер. Автор: Loïc


77 / 100

Леглото-килер представлява голям дървен килер, в който има легло, достатъчно голямо за за могат 1-2 души да легнат едновременно. На пръв поглед леглото-килер приличало на голям дървен шкаф, затворен със завеса, или врати.

Легло-килер в Австрия
Легло-килер в Австрия
Автор: Wolfgang Sauber

Сега приемаме спането в спалня за даденост, но през Средновековието отделната стая за спане е била лукс, който са можели да си позволят само най-богатите. Фермерите са спяли на каменни плочи, покрити с тънък матрак от сено или торфен мъх. Техните едностайни къщички се топлели от открит огън в средата на помещението.

През зимата, когато всички прозорци били затворени с капаци, въздухът бил изпълнен с дим. Росата, събираща се върху сламения покрив, капела сутрин от гредите, а малки птици, мишки и насекоми, живеещи на покрива, разпръсвали какво ли тневърху спящите отдолу. И ако това не е достатъчно, къщите били зле изолирани и вятърът свири през процепите в стените цяла нощ.

През голяма част от човешката история неприкосновеността на личния живот по време на спане е била непозната концепция. Много бедни семейства живеели в малки къщи, където имало само една или две стаи, по-голямата от които функционирала като спалня и всекидневна едновременно. Стаите били споделяни от всеки обитател на къщата, включително всички гости.

Дори в големи къщи и дворци не било необичайно слугите да спят в същата стая като тази на господаря. Когато крал Хенри V се жени за Катрин от Валоа, пише Бил Брайсън в „У дома“, както неговият стюард, така и шамбеланът спели в неговата стая. При такива обстоятелства завесите за легло осигуряват малко уединение. Но ако търсите истинско уединение, леглото-килер е по-добро.

В много селски къщи в Шотландия, Франция, Холандия и Англия хората ползвали леглото-килер, за да получат поне малко уединение. Някои легла били отделни свободностоящи мебели, други били вградени в ниши, част от конструкцията на къщата. Освен неприкосновеността на личния живот, малкото затворено пространство на леглото-килер запазвало топлината на тялото, поддържайки топлината на спящия през зимата.

Друго предимство било е, че можело да се вгради в хола и да се затвори през деня, имитирайки шкаф, което прави ненужна отделната спалня.
През 16-ти и 17-ти век леглата въобще са били много по-малки с дължина около 1.6 – 1.7 м. От една страна средният ръст е ил по-малък от днес, а от друга – лежането се свързвало със смъртта и затова спането се извършвало в полуизправено положение.

Възможно е също така леглата да са предлагали известна степен на защита срещу вълци и други животни, които може да са влезли в къщата. Предполага се, че селяните са държали децата си в такива легла, докато отиват да работят на полето.

Легло-килер за прислужници
Легло-килер за прислужници в Бретон

Някои затворени легла били построени едно над друго в двуетажна конструкция. В този случай младите хора трябвало да спят отгоре. Това е било основното обзавеждане на селските къщи в Бретан до началото на 20 век. Леглото-килер често било резбовано и украсена и се явявало като важна придобивка предизвикваща гордостта на своите собственици.

Често леглото килер имало пейка под отвора, която служела като стъпало при влизане в леглото. Пейката имала място за съхранение на неща отдолу и през деня можела да се използва за сядане. В Холандия е било разпространено също под леглото да има издърпващи се чекмеджета.

Благодарение на появата на модерни устройства за отопление като радиатори и електрически нагреватели, леглото-килер вече не е необходимост в Северна Европа. Въпреки това те не са изчецнали и има случаи, когато е особено добре дошла, като например в апартамент-студио.

В романа Брулени Хълмове (Wuthering Heights) на Емили Бронте (Emily Jane Brontë) от 1847 г. има следния цитат:

Цялото обзавеждане се състоеше от стол, преса за (гладене на) дрехи и голяма дъбова каса с квадрати, изрязани в горната част, наподобяващи прозорци на карета. След като се приближих до тази структура, погледнах вътре и я възприех като особен вид старомоден диван, много удобно проектиран да премахне необходимостта всеки член на семейството да има стая за себе си. Всъщност образуваше малък килер, а первазът на прозореца, който затваряше, служеше за маса. Плъзнах обратно облицованите страни, влязох вътре с моята светлина, събрах ги отново и се почувствах защитен срещу бдителността на Хийтклиф и всички останали.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.