Геронтокрацията е подход към управлението на държавата, от олигархичен тип и накратко се изразява в лидери, които са осезаемо по-възрастни от масата от населението и де юре, или де факто управляват държавата.
Концепцията не е никак нова и води началото си поне от античността. В своите “Събрани диалози” Платон казва “…по-възрастният трябва да управлява, а по-младият да се подчинява…”
Спарта и тяхната Герусия (γερουσία)
Геронтокрацията в Спарта е била представена от единия от двата главни органа на спартанската държава – Герусия (англ. Gerousia, гр. γερουσία). Другият държавен орган е Еклесия (англ. ecclesia, гр. ἐκκλησία), наричан още Апела – събрание на гражданите, в което участват всички граждани над 18-годишна възраст. Функциите и разделението между двете вероятно са били очертани по времето на реформите на легендарния спартански законодател Ликург, през 7 век пр.н.е.
Герусията подготвяла дела, които да бъдат представена на еклесията и имала широки съдебни правомощия. Например била е единственият спартански съд, който можел да произнесе смъртна присъда или изгнание. Неговите членове, gerontes („старейшини“), чийто брой бил фиксиран на 30 и включвал двамата крале.
28 от тях били избрани за цял живот чрез акламация на гражданите измежду кандидатите, които са навършили 60 години (което за времето си е било достойна възраст). За двамата крале нямало възрастови ограничения.
Геронтокрацията днес
Геронтокрацията съществува и днес, въпреки, че никой не обича да я нарича така. Формално тя не съществува, но ако се замислим, съвременните политически системи все още често се управляват от лица, които са значително по-възрастни от средния избирател, което всъщност е част от дефиницията на геронтокрацията. Но защо това продължава да е така?
Геронтокрацията трудно може да се обясни с лидерските качества на по-възрастните управляващи: застаряващите лидери не се представят по-добре на поста от младите лидери и избирателите изглежда са наясно с това. Според някои теории по-скоро геронтокрацията може да се обясни със стратегическо-практически съображения.
В автокрациите електоратът има тенденция да избира застаряващи лидери, за да намали очакваната продължителност на мандата им. В демокрациите избирателите са по-склонни да изберат опитни кандидати, от които очакват да бъдат по-ефективни в прокарването на интересите на своя избирателен район, смятайки ме са улегнали / уседнали и свързани с него. Друга възможна причина се счита, може би е свързана с това, че по-възрастните избиратели, които се интересуват повече от политиката и гласуват по-старателни, са склонни да предпочитат по-възрастните политици, защото очакват те да защитават по-добре собствените им интереси.
Ярки примери за това са Сенатът на САЩ, в който средната възраст през 2021 г е била 65 г., а сенатори под 40 г. на практика няма. Друг ярък пример са бившите социалистически държави и Китай. Геронтокрацията не е подминала и Римската република. Думата “сенат” всъщност произлиза отс латинската дума senex, което означава “старец”.
Цицерон пише в неговото есе Cato Maior de Senectute (“Катон Стари за старостта”):
“…„Те не биха полезни за бягане или скачане, нито за хвърляне на копия отдалеч, нито мечове отблизо, а по-скоро мъдрост, разсъждения и мисъл, които, ако не бяха притежавани от старите хора, нашите предци не биха нарекли най-висшият съвет – сенатът…“
Геронтокрацията е доста подобна на ноокрацията, при която управлението се възлага на съмет на мъдрите (не задължително стари обаче). Ноокрацията съм разгледал в тази статия.
Няма коментари