Кондоминиум

Островът на фазаните


72 / 100

По сферата на международното право кондоминиум (condominium) се отнася до територия, която се управлява от множество суверенни сили, които официално са се съгласили да споделят отговорности, без да я делят непременно на национални зони. Думата произлиза от латински: (con — заедно и dominium — владение).

Въпреки признаването на кондоминиум като теоретична възможност, такъв е бил реализиран на практика рядко и в неголеми мащаби (територии). Най-честият преблем е свързан с трудностите при поддържане на координация между страните. Терминът е употребен за първи път на английски текст през 1714 г.

Кондоминиум от три суверенни власти понякога се нарича тридоминиум.

Примери за кондоминиум днес

  • Германия, Австрия и Швейцария се считат за съпритежатели на Боденското езеро. Няма международен договор, който да определя къде са границите на трите държави в самото езеро.
  • Германия и Люксембург имат съсобственост над река Мозел (Moselle) заедно с нейните притоци и Our и Sauer от 1816 г. Включени са и 15 речни острови с различни размери, както и някои мостове.
  • Хондурас, Никарагуа и Ел Салвадор държат кондоминиум над районите на залива Фонсека (Fonseca), заедно с  прилежащаите му морски територии.
  • Островът на Фазаните (фр. Île des Faisans, исп. Isla de los Faisanes), намиращ в река Бидасоа (Bidasoa) между Франция и Испания е кондоминум, създадена през 1659 г. чрез Договора за Пиренеите.
  • Област Абей (Abyei Area): Административна област със специален статут, която се счита едновременно за част от Южен Судан и Судан, след Всеобхватното мирно споразумение от 2005 г., което сложи край на Втората суданска гражданска война и независимостта на Южен Судан през 2011 г.
  • Антарктида: де факто континентален кондоминиум, управляван от 29-те страни по Антарктическия договор, които имат консултантски статут.
  • Област Бръчко (Brčko District): Област в Босна и Херцеговина, която образува кондоминиум между Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска, създадена с договор за Бръчко от 1999 г.

Примери за бивш кондоминиум

Има много други примери за съвместно управление в историята, някои от които са продължили векове, докато други са били краткотрайни или никога не са били напълно приложени. Ето някои забележителни случаи:

  • Андора: съ-княжество, което се счита за френско-испанска кондоминиум съгласно френското законодателство до 1993 г., когато приема нова конституция, която го превръща в суверенна парламентарна демокрация с двама съ-принцове като символични държавни глави: президентът на Франция и епископ на Ургел в Испания.
  • Англо-египетски Судан: съуправление между Великобритания и Египет над Судан от 1899 до 1956 г., когато Судан получава своята независимост след продължителна борба.
  • Острови Кантон и Ендърбъри: Група острови в Тихия океан, за които са имали претенции както Великобритания, така и Съединените щати от 1889 до 1979 г., когато стават част от Кирибати.
  • Cauto Misto: Регион на границата между Испания и Португалия, който е бил обект на кондоминиум от 1715 до 1864 г., когато е разделен между двете страни чрез договор.
  • Кондоминиуми на езерото Констанс: Няколко острова и части от езерото Констанс (Бодензее), които са били обект на различни форми на кондоминиум между Австрия, Германия и Швейцария до 1964 г., когато са уредени чрез двустранни споразумения.
  • Фиуме: град на адриатическото крайбрежие, който е бил обект на съвчестно управление между Италия и Югославия от 1945 до 1947 г., когато е анексиран от Югославия като част от Хърватия.
  • Независима държава Хърватия: марионетна държава на нацистка Германия и фашистка Италия, която била подчинена като кондоминиум между двете сили от 1941 до 1943 г., когато Италия капитулира и Германия окупира цялата територия до 1945 г.
  • Moresnet: Малка територия на границата между Белгия и Германия, която е била обект на кондоминиум между двете страни от 1816 до 1920 г., когато е анексирана от Белгия.
  • Неутрален Мореснет: По-малка част от Мореснет, която е обявена за неутрална територия под съвместната администрация на Белгия и Германия от 1816 до 1919 г., когато също е анексирана от Белгия.
  • Нови Хебриди: група острови в Тихия океан, които са били обект на кондоминиум между Великобритания и Франция от 1906 до 1980 г., когато те стават независимата държава Вануату.
  • Pheasant Island: остров в река Bidassoa, който образува кондоминиум между Франция и Испания, сменяйки суверенитета на всеки шест месеца от 1659 г., както е установено с Договора от Пиренеите.
  • Самоански острови: Група острови в Тихия океан, които са били обект на тристранен кондоминиум между Великобритания, Германия и Съединените щати от 1889 до 1899 г., когато са разделени на Германска Самоа (по-късно Западна Самоа, сега Самоа) и Американска Самоа.
  • Свалбард: Архипелаг в Северния ледовит океан, който е бил обект на кондоминиум между Норвегия и Русия от 1920 до 1925 г., когато Норвегия поема пълен суверенитет съгласно Договора от Свалбард, който предоставя равни права на достъп и експлоатация на всички подписали страни.
  • Тоголанд: бивша германска колония в Западна Африка, която е била обект на кондоминиум между Великобритания и Франция от 1916 до 1922 г., когато е разделена на британски Тоголанд (по-късно част от Гана) и френски Тоголанд (по-късно Того).
  • Запорожка Сич: полуавтономен регион в Украйна, който е бил обект на кондоминиум между Полша-Литва и Русия от 1654 до 1775 г., когато е премахнат от Русия.

Предложения за нови

След години на спорове датското и канадското правителство са близо до обявяването на остров Ханс (Hans Island) за кондоминиум. Обсъжда се обаче друга алтернатива, която включва разделяне на острова наполовина. На 11 юни 2022 г. правителствата на Дания, Гренландия, Канада и Нунавут се съгласиха да разделят остров Ханс наполовина след 17 години преговори.

Предложено хипотетично съвместно управление между Палестина и Израел над Йерусалим. Предварително условие обаче е палестинската независимост.

В дискусиите за хипотетичното разделяне на Белгия на Валония и Фландрия, се предлага и установяване на съсобственост над Брюксел.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *