Хипокаустът е римското парно отопление

Хипокаустът е римски метод за централно отопление на сграда с горещ въздух. Представлява открито пространство под пода, което се нагрява от газове от огън или пещ отдолу и което позволява преминаването на горещ въздух за отопление на помещението отгоре.

Хипокаустът е разработен от римляните, които го използват не само в топлите помещения на баните, но и почти навсякъде в частните къщи в северните провинции. Много примери за такива хипокаусти съществуват в основите на вили и къщи в римски центрове в Германия и Англия.

Хипокаустът представлява кухина образувана от плочките на пода на помещенията на приземния етаж, повдигнати на колони изградени от положени една върху друга плочки (наречени pilae) с височина обичайно около 60 см и страна на плочките около 15 – 20 см. Над този слой от плочки следвал слой от хоросан и втори слой от плочки, които са фактическия под на помещението.

Тази подова конструкция била изпълнена толкова прецизно, че не позволявала както проникването на дим в помещенията, така и на вода от басейна в банята.

Горещият въздух и димът от пещта циркулирали през тази затворена кухина и след това нагоре през глинени или керемидени димоотводи в стените на стаите до изходи в покрива, като по този начин хипокаустът загрявал и подовете и стените на стаите отгоре. Тези керемидени димоотводи са били наричани калидукти.

Хипокаустът е описан за пръв път от древноримския архитект Витрувий през 15 г. в произведението му “За архитектурата” (De architectura), като част от обясненията му как се строят римски бани. Това впрочем е същият Витрувий вдъхновил Леонардо да Винчи за рисунката му “Витрувианския човек“.

Въпреки, че хипокаустът се е използвал за отопрение на цялата къща, той е най-известен с отоплението на баните. Римските бани се състояли от четири основни части, две от които са топлите помещения.

Едното е калдариум (caldarium) – което преставлява много гореща и изпълнена с пара стая. Това е била най-горещата стая в стандартната последователност от стаи за къпане. Точната температура не е известна, но според използваното сандалово дърво се предполага, че е достигала около 55 градуса. В калдариума е имало вана (alveus, piscina calida или solium) с гореща вода, вградена в пода, а понякога дори е имало лаконикум – гореща, суха зона за предизвикване на изпотяване.

След калдариума къпещите се минавал към тепидариума (tepidarium), който бил топло помещение, но с температура по-ниска от тази на калдариума. Целта била в него да се постигне приятното усещане за постоянна лъчиста топлина, която директно въздейства върху човешкото тяло от стените и пода.

Тепидариумът е голяма централна зала, около която са групирани всички останали зали на римската баня. Вероятно това е залата, в която къпещите се събират за първи път, преди да преминат през калдариума, както и след престой в нея да вземат студена баня (фригидариум).

Хипокаустът е бил скъпа и луксозна придобивка. Изисквал е значителна работна ръка, тъй като пещта се нуждаела от постоянна грижа, за да се осигури стабилно отдаване на топлина. Работниците увеличавали или намалявали количеството дърва, добавени към огъня, за да повишат или понижат температурата.

Те също трябваше често да изхвърлят пепелта от пещта, защото твърде много пепел може да задуши огъня. Работата на пещта била изтощителна, защото единственото използваемо дърво били съчки и клони. Дървените трупи горяли твърде бавно, за да се постигне необходимото регулиране. Като цяло пещите работели предимно с клони с диаметър по-малък от 5 см.

Пещта била разположена встрани от кухината и била дълбока, защото огънят трябвало да бъде достатъчно голям, за да гори интензивно, но пламъците не трябвало да достигат височина, която да ограничи въздушния поток. Без подходяща вентилация топлината нямало да бъде изтеглена през отворените пространства между отопляемия под и камерата на хипокауста.

След края на Западната Римска империя, славата на римските бани залязва. Хипокаустът обаче не умира, а бива използван в Източната Римска империя место за отопление на манастири.

В България може да се види много добър пример да хипокауст в банята на вила Армира, близо до Ивайловград.