Император Ото е вторият най-кратко управлявал римски император след Император Пертинакс (Publius Helvius Pertinax). Управлението му продължава от 15 януари до 16 април 69 г. сл. н. е. Рожденното му име е Marcus Salvius Otho, а името под което управлява е Imperator Marcus Otho Caesar Augustus. Това се случва в бурен период от историята на Рим, в “годината на четиримата императори”.
Тази година се счита за времето на първата гражданска война в римската империя и през нея управляват четирима императори последователно: Галба, Ото, Вителий и Веспасиан.
Император Ото е роден в семейство на консула Lucius Salvius Otho. Той се жени за Попея Сабина, но когато император Нерон взема Попея за своя любовница (по-късно става негова съпруга) Ото е изпратен от Рим да управлява Лузитания.
Римският поет Ювенал (Juvenal) специално споменава Император Ото като суетен и женствен, гледащ себе си в огледалото, преди да влезе в битка, и “мажейки лицето си с тесто”, за да изглежда добре.
Голяма част от политическия успех на бъдещия император Ото се дължи на приятелството му с император Нерон, на когото той служи като довереник и спътник. Това приятелство бива помрачено заради една жена, Попея Сабина.
За да я предпази от брак с друг, Нерон помолил Ото да се ожени за нея, давайки време на императора да се отърве от съпругата си Октавия. След като Октавия била отстранена (първо чрез изгнание, а след това чрез „очевидно самоубийство“), Нерон беше свободен да се ожени за Попея, но Ото отказал да се разведе с нея.
За да разреши проблема Нерон го изпраща за нов губернатор на Лузитания (днешна Португалия) през 59 г. сл. Хр. — нещо като почетно изгнание. Римският историк Светоний пише: „Само страхът попречи на Нерон да направи нещо повече от това да анулира брака и да прогони Ото в Лузитания като неин генерал-губернатор“.
В продължение на 10 години бъдещият император Ото управлявал съвестно провинцията. След това, през 68 г., Ото се присъединява към бунта срещу Нерон, воден от Галба, управител на съседната провинция Тараконенсис (Tarraconensis), която е покривала голяма част от територията на днешна Испания.
Галба (Servius Galba Caesar Augustus, оригинално име Servius Sulpicius Galba), става римски император за седем месеца (68–69 г. сл. н. е.).
Ото се надява. да бъде определен за наследник на Галба, но Галба го разочаровал, като осиновил Луций Пизон Лициниан (Lucius Calpurnius Piso Frugi Licinianus), който бил благородник от най-високо древно потекло, син на консула Marcus Licinius Crassus Frugi.
Също така управлението на Галба не се оказало успехът, на който всички се надявали. Армията, която някога подкрепяла Галба, се обръща срещу него, когато той задържа парите, които им е обещал. Светоний пише за Ото: „Разочарованието, негодуванието и огромното натрупване на дългове сега го подтикнаха да въстане”.
Управлението на Император Ото
Ото се подготвил да завземе властта и организирал заговор сред преторианската гвардия, която убила Галба на Римския форум. Ото е провъзгласен за император на 15 януари 69 г.
Император Ото приел прякора Ото-Нерон, даден му от виковете на населението, на което сравнителната му младост и женствеността на външния му вид напомняли за изгубения им любимец. Статуите на Нерон били поставени отново, неговите освободени домакински служители били върнати (включително младото кастрирано момче Спорус, което е било любовник на Нерон и което става любовник и на Ото).
В същото време се породили страхове у по-трезвите и почтени граждани относно намерението му да управлява справедливо и от неговата благоразумна милост към Авъл Марий Целз, назначен за консул и предан привърженик на Галба. Император Ото скоро осъзнал, че е много по-лесно да свалиш император, отколкото да управляваш като такъв.
Според Светоний Ото веднъж отбеляза, че „свиренето на дълги тръби едва ли е моята професия“ (т.е. предприемане на нещо, което надхвърля способността на човек да го направи).
Още преди смъртта на Галба обаче, част от легионите в Германия се били обявили за Вителий (Aulus Vitellius), чиито войски вече се придвижвали към Италия. Действайки бързо и решително, Император Ото изпратил морска експедиция до провинция Нарбонска Галия (Gallia Narbonensis), свикал дунавските легиони и сам тръгнал на поход на 14 март.
Въпреки че значителни сили се присъединили към Ото от провинция Илирик (Illyricum), до началото на април силите на Вителиан били вече далеч по-големи. Опитни съветници прадложили изчякване, но Император Ото настоял за действие.
Оставяйки силен отряд, който да държи лагера при Бедриакум (днeс градчето Calvatone), силите на Император Ото напреднали по Via Postumia в посока Кремона. На кратко разстояние от Кремона те неочаквано се натъкнали на войските на Вителиан.
Отонците, макар и в неизгодно положение, се биели отчаяно, но в крайна сметка били принудени да отстъпят в безредие към своя лагер в Бедриакум. Там на следващия ден победоносните вителианци ги последвали, но само за да се споразумеят веднага с вече обезсърчения си враг и да бъдат посрещнати в лагера като приятели.
Император Ото все още разполагал със значителни сили, когато далматинските легиони достигнали Аквилея. Въпреки това, той решил да поеме отговорността за поражението в битката, която собственото му нетърпение било ускорило. В реч той се сбогувал с хората около него, заявявайки: „Много по-справедливо е да загинеш един за всички, отколкото мнозина за един“ след това се оттеглил за почивка.
Рано сутринта е открит пронизал се с кама скрита под възглавницата му. Следвайки неговатя воля, пепелта на Император Ото била поставена в скромен паметник. В негова чест в Брикселум е издигната обикновена гробница с надпис Diis Manibus Marci Othonis.
Неговото 91-дневно управление e най-краткото до това на Пертинакс, чието управление продължава 87 дни през 193 г. по време на Годината на петимата императори.
Няма коментари