Скалдите – скандинавските пазители на колективната памет

скалдите

Скалдите са придворни поети с произход от днешна Норвегия, популярни от ІV до XIV век. Подобно на други стари култури, викингите са имали професионални поети и разказвачи, които били носители на историята, литературата и митологията на норвежката култура в своите глави. В първите години от епохата на викингите (до приемането на християнството) не е имало писани поеми, или саги. Историята на норвежците и историите на техните богове и богини са били запомняни и разказани, на места където хората са се събирали заедно.

Скалдите играят важна роля в обществото на викингите и хората са ги почитали, но и са се страхували от тях. Страхът от тях идвал от способността им да съчиняват саркастична поезия, която можело да навреди на кралската репутация. Това обаче се е случвало рядко. Преди всичко те са възхвалявали господарите си, за което са били добре възнаграждавани. Скалдите също така са били учители, историци и съветници на своите господари, техните приближени и семейства. Някои казват, че са били и музиканти, свирейки на арфа или лютня, докато рецитират сагите си, но няма категорични доказателства за това.

Скалдите много приличали на ирландските и шотландските олави, или барди, както и на англосаксонските скопи. Те всички пазели в главите си цялата култура на народите си и предавали литературата, поезията и историята на хората от поколение на поколение.

Начин на изразяване

Скалдите били идентифицирани чрез своето име. Стиховете им били описателни и субективни. Техните рими са били строго базирани на съвпадение на срички, вместо свободни и променливи. Езикът им бил орнаментиран с т.нар. heiti и kennings.

Хейти („имена“) са безсловесни поетични съществителни имена, измислени художествени думи, а не реални, ежедневни термини. Например „brand“ за „меч (sword)“ или „коня“(steed) за „кон“(horse).
Кенингът е метафорично обръщане, като например „течността на меча“(sword liquid) вместо „кръв“ или „кон на вълните“(wave-horse) за „кораб“. Понякога кенингите били изключително абстрактни. Например „синята земя на Хаки“ (морски цар) се отнася не до сушата, а до морето и изисква познаване на норвежката митология.

Обичайните теми на скалдите били т.нар “щитови стихотворения”(описания на митологичните гравюри върху щитове), възхвала на царе, епитафии и родословия. Имало и по-малко официални случайни стихотворения, песни от сънища, вълшебни проклятия, памфлети, flytings (обидни стихове). Имало е и много любовни песни, въпреки че по това време са били забранени от закона. Тъй като те обичайно възхвалявли текущите подвизи на кралете, стихотворенията им имат висока историческа стойност, ограничена само от техния неясен език.

Най-известният от скалдите бил Егил Скалагримсон (Egill Skallagrímsson), чийто живот и творби са запазени в сагата за Егилите. Друг известен скалд е Торбьорн Хорнклове (Þorbjörn Hornklofi), в чиито саги за първи път се споменават берсерките. Прочетете повече за тях в статията за лудите скандинавски войни.

Средновековие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *