Берсерките – лудите скандинавски воини

Берсерките

Берсерките са легендарни скандинавски воини, известни с това, че влизали в битка в състояние на дива, неконтролируема ярост и според сагите били способни да извършват подвизи, предполагащи нечовешка сила.

They would howl and growl like beasts, froth at the mouth, and launch an attack in a fit of frenzy.

Източници

Първото споменаване на берсерките е в скандинавска поема написана от скалд Торбьорн Хорнклове (Þorbjörn Hornklofi) за първия крал на Норвегия Харалд Феърхейр (Harald Fairhair), живял от 850 до 932 г. В стихотворението се споменава за воинска част от армията на Харалд в битката при Hafrsfjord, 872 г., която е облечена само в животински кожи.

В средновековната скандинавска и германска история и фолклор, берсеркерите са били описвани като членове на неуправляема група воини, която почитала Один – върховен бог при скандинавските и германските народи. Тази група воини е ползвано като телохранители на крале и благородници. Също така са били използвани, като т.нар. “шокови войски”, които с дивата си ярост всявали страх и паника у враговете. Свирепият вид са засилвал от това, че те носели мечи и вълчи кожи, по време на бой. Оттам идва и думата berserker, означаваща “мечешка кожа” на староскандинавски. Някои историци предполагат, че носейки кожи, воините са вярвали, че могат да извлекат силата от животното.

Понякога на тези кожи са поставяни рога, откъдето тръгва невярното схващане, че викингските шлемове са с рога. Прочетете повече за това в статията Рогата на викингските шлемове са измислица.

Според някои предания берсерките са носели животинските кожи на голо и понякога са влизали в бой съвсем голи. Това внушавало на противника, че те не могат да бъдат наранени, след като нямат нужда от никаква защита.

Според преданията берсерките са способни да правят неща, които нормалните хора не могат. Според древна легенда берсеркерите били неразрушими и никое оръжие не можело да ги откъсне от техния транс. Те биват описани като имунизирани срещу огъня и срещу удара на меч, продължавайки да нападат, въпреки нараняванията. Исландският историк и поет Снори Стурлусон (1179–1241 г. сл. Хр.) пише следното описание на берсеркерите в своята сага за Йнглинга (Ynglinga saga):

Хората му (на Один) се втурнаха напред без броня, бяха луди като кучета или вълци, хапеха щитовете си и бяха силни като мечки или диви бикове и помитаха хората, но нито огън, нито желязо им влияеха.

Транс, или лудост?

Има три основни хипотези за причините за поведението на берсерките.
Някои изследователи смятат, че Берсеркерите били способни на самостоятелно предизвикана истерия преди битка.

Други твърдят, че тяхното поведение е било предизвикано от консумацията на наркотици, или алкохол (а най-вероятно двете в комбинация). Ботаници твърдят, че поведението на берсеркерите би могло да бъде причинено от приема на алкохол, халюциногенни гъби или растението, известно като бог мирта (Myrica gale – лат.), една от основните подправки в скандинавските алкохолни напитки.

Трети смятат, че причината е психично заболяване, предавано по наследство.
Други по-езотерични теории са свързани със свръхестествени вярвания. Някои учени твърдят, че викингите вярвали в обладаването от духове и че берсеркерите са били обладани от животинските духове на вълци или мечки. Според някои теоретици берсеркерите се научили да култивират способността да позволяват на животинските духове да превземат тялото им по време на бой (пример за животински тотемизъм), който също включвал пиене на кръвта на животното, от чийто дух те искали да бъдат обладани.

През 1015 г. Jarl Eiríkr Hákonarson – губернатор на Норвегия (не е бил крал де юре) е забранил берсеркерите. Grágás – средновековният исландски кодекс също ги поставя извън закона. Към XII век организираните берсеркерски групи са били напълно разпуснати.

Средновековие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *