Сибила е пророчица описана в гръцките легенди и литература. Традиционното представяне е като жена на невероятна възраст, изричаща предсказания в екстаз. През V и началото на IV век пр. н. е. тя винаги е била споменавана в единствено число. Сибила е било използвано като лично име на конкретна пророчица, която се е намирала в Мала Азия.
До IV век пр. н. е. изглежда е имало поне още три, фригийски, еритрейски и хелеспонтийски. От края на IV век броят на сибилите се увеличава.
Те са били локализирани традиционно във всички известни центрове (теменос, гр. τέμενος) на оракулите и на други места, особено във връзка с Аполон, и са били отличавани с индивидуални имена, като тогава “сибила” започва да се третира като титла. До първи век пр. н. е. е имало най-малко десет сибили, разположени в Гърция, Италия, Леванта и Мала Азия.
Английската дума sibyl (/ ˈsɪbəl / или / ˈsɪbɪl /) е от средноанглийски, чрез старофренската sibile и латинската sibylla, която пък произлиза от древногръцката Σίβυλλα.
Първият известен гръцки писател, който споменава сибила, е (въз основа на свидетелството на Плутарх) Хераклит ок. 500 пр.н.е.:
Сибилата, с обезумяла уста, произнасяща неща, на които не е за смях, неукрасена и непарфюмирана, но достига хиляда години с гласа си с помощта на бога.
Сибила се отличава от пророците по това, че тя всъщност само предава мисли вдъхновени от божеството на които служи без да разбира значението им, за разлика от пророците, които получават видения, които после интерпретират.
Делфийската сибила
Делфийската сибила е свързана с ранните религиозни практики в Древна Гърция и се смята, че е била почитана от преди Троянските войни. По това време Делфи е бил място за поклонение на Гея, богинята майка, свързана с ритуалите за плодородие, за които се смята, че са съществували в целия древен средиземноморски свят.
Делфийската сибила е идентифицирана да съществува още от XI век пр. н. е. от Паусаниас / Павзаний (гр. Παυσανίας; ок. 110 – ок. 180) в неговите писания от II век сл. н. е. относно местните традиции. Тя би трябвало да предшества Пития, оракулът и жрицата на Аполон през периода на религиозните традиции на Древна Гърция, който е датиран от осми век пр. н. е.
Редно е да се отбележи, че произведението на Паусаниас – “Описание на Елада / Ελλάδος Περιήγησις“, считано от някои за първия пътеводител, е основен извор за историята на културата и митологията на Древна Гърция.
Сибилата от Куме
Кумейската сибила е била свързана с Аполоновия оракул в Куме (гр. Κύμη, ит. Cumae), гръцка колония, разположена близо до Неапол, Италия.
Поради значението и в легендите на ранния Рим, както е споменато в Енеида VI на Вергилий, и поради близостта си до Рим, тя става най-известната сред римляните.
Има различни имена за кумската Сибила като Херофил“ според Павзаний и Лактанций или „Дейфоба, дъщеря на Главк“ според Енеида на Вергилий, също „Амалтея“, „Демофилка“ или „Тараксандра“ се предлагат в различни препратки.
Тя пророкувала, като “пее съдбите” и пише върху дъбови листа. Те били подреждани във входа на нейната пещера, но ако вятърът задухал и ги разпръснел, тя не помагала за повторното сглобяване на листата и пресъздаване на оригиналното пророчество.
Според Енеида, сибилата била и водач към подземния свят (Хадес), чийто вход се считало, че ев близкия кратер на Авернус. Еней използвал услугите пиреди да слезе в долния свят, за да посети мъртвия си баща Анхиз.
Според Овидий, въпреки че била смъртна, тя живяла около хиляда години. Тя постигнала това завидно дълголетие, когато Аполон предложил да и изпълни желание в замяна на нейната девственост. Тя взела шепа пясък и поискала да живее толкова години, колкото песъчинките в шепата и.
По-късно, след като тя отказала любовта на бога, той оставил тялото и да изсъхне. Тялото й ставало все по-малко с възрастта и в крайна сметка било държано в стъклен съд пдобен на буркан. В крайна сметка останал само нейният глас.
Няма коментари