Първият египетски фараон – кой е той?

Първият египетски фараон според огромното болшинство египтолози е Нармер, наричан още Менес. Името Нармер произлиза от древноегипетското nꜥr-mr, което означава нещо като “жилещ сом”. Живял е в периода 3273 – 2987 пр.н.е.

Трябва веднага да уточня, че първият египетски фараон е донякъде условно понятие. В египтологията е приет за първи фараон, тъй като той е първият владетел обединил Горното и Долното царства, което е прието за начало на т.нар. Династичен период в историята на Древен Египет.

Самата титла фараон, днес се използва за монарсите на древен Египет от Първата династия (ок. 3150 г. пр.н.е.) до анексирането на Египет от Римската империя през 30 г. пр.н.е. Реално обаче,  терминът “фараон” не е бил използван като титла за владетел до Мернептах, ок. 1210 г. пр. н. е., по време на Деветнадесетата династия. До средата на Осемнадесетата династия е използван термин със значение на “крал”.

Идентифициране

Почти пълното отсъствие на каквото и да е споменаване на Менес в археологическите записи и сравнителното богатство от доказателства за Нармер, е основен аргумент за съгласието около тезата идентифицираща Менес с първият египетски фараон Нармер.

Основният епиграфски източник за ранното египетско царство е така нареченият камък от Палермо, черна гранитна плоча, гравирана с имената на царете на Египет до 5-та династия. Той също така съдържа година по година записи за височината на годишното наводнение, подробности за фестивали, проведени през годината, и други важни годишни събития като войни и строежи. За съжаление, само няколко фрагмента са оцелели и в момента се съхраняват в Палермо, Италия, Кайро, Египет, и Лондон, Великобритания.

Частта от камъка, където е изписано името на първия владетел от Първата династия, е изгубена, но е прието, че първият египетски фараон е Нармер. Сред египтолозите има консенсус, че Нармер е основателят на 1-ва династия, но дискусии възникват периодично, защото въпреки че тази хипотеза е най-вероятната, просто няма достатъчно доказателства, за да я потвърди без съмнение.

Древните египтяни са имали система за писане от идеографски тип, което означава, че образите могат да се разчитат както като идеи, така и като фонеми. Името на Нармер е съставено от две идеограми – сом (който се чете като Нар) и длето (Мер). Длето и сом са гравирани в известната палитра на Нармер, до фигурата на владетеля, и по това е идентифициран.

Но в Египет името и човекът са едно и също, така че в други изображения, като например цилиндричен печат от слонова кост, открит в Абидос, можем да видим Нармер под формата на сом, който се бие с враговете на Египет. Точно под рибата, която държи копие, има йероглиф на длето, което позволява идентифицирането на египетския фараон.

Гробница?

Местоположението на тялото на Нармър убягва на археолозите вече два века. Първите египетски фараони са изграждали вид гробница, наречена мастаба, структура от тухли от кал, наречена на арабската дума за пейка. Всеки крал по време на Старото царство е бил погребан в мастаба до края на 3-та династия, когато са започнали да строят пирамиди.

И така, теоретизира се, че първият египетски фараон Нармер е погребан в една от многото мастаби в полетата около селото Сакара. Но тъй като няма такава, която да носят името Нармер, това никога не е доказано.

Как умира първият египетски фараон?

Хипопотамите са били и все още са най-опасните бозайници в света. Египетските владетели обикновено се изобразяват как се бият с тези великолепни зверове, за да докажат своята сила. Въпреки че по-късните фараони не са участвали в лов от този вид, най-вероятно е най-ранните царе всъщност да са имали задължението да отидат на истински лов, за да докажат на поданиците си, че са достойни за тяхната подкрепа и данъци.

Това вероятно обяснява, защо разказът на Манетон за царуването на Менес завършва с изявлението “Той беше отнесен от хипопотам и загина”. Това е и едно от много малкото споменавания на Менес.

Египетските владетели са изобразявани с редица определящи властта атрибути. Uraeus, познатата ни златна кобра, която са носели като тиара, е по-късно допълнение. Червената корона на Долен Египет и бялата корона на Горен Египет вече са били носени от додинастичните царе на Египет.

Първият, изобразен с двете корони (символизиращи обединението на Долен и Горен Египет) и останалите от тези определящи кралски атрибути е първият египетски фараон Нармер.

В известната палета на Нармер той е изобразен облечен с фалшива опашка на бик, която символизира силата, необходима за управление на Египет. Той също така носи шендит, вид килт или превръзка на кръста, типична за управляващата класа.

Палетата на Нармер е и първото открито изображение, където владетел се изобразява с брадата, която носи всеки египетски фараон, включително известната брада на Тутанкамон.

Изобразено е също, че първият египетски фараон е следван от служител, който има важната задача да носи сандалите на фараона. Сандалите на египетските фараони били важна част от облеклото, тъй като ги отделяло от египетската земя и символизирало съюза между небето – света на боговете, и земята – човешкия свят.

Сандалите на Тутанкамон например са изписани с изображения на неговите врагове, което означавало, че с всяка стъпка той смазвал враговете на Египет. Но именно първият египетски фараон Нармер поставя началото на модата на египетските фараони, носещи специалните сандали.

Фараонът воин

Според оцелелите сведения, включително тези на Херодот и Манетон, първият египетски фараон Нармер е опитен военен вожд. Кралствата на Долен и Горен Египет се борят от векове, преди Нармер да успее да покори Севера (Долен Египет) и да наложи властта си над цялата долина на Нил.

Артефакти като споменатата палета на Нармер и редица надписи, печати и плочи от слонова кост показват как първият египетски фараон убива врагове без милост.

Палетата на Нармер го показва как хваща врага за косата му и държи боздуган в другата ръка, за да нанесе удар. На другата страна на палитрата два реда затворници са обезглавени и първият египетски фараон Нармер върви към тях като част от шествие на победата.

Според Манетон той „превежда армията през границата и печели голяма слава“. Сега египтолозите смятат, че това означава, че той е достигнал до Палестина, тъй като редица серехи с името Нармер са открити в Южен Израел.

Според Манетон първият египетски фараон Нармер основава много градове, които по-късно ще станат големи египетски градове, като Мемфис, първата столица на обединеното кралство. Вероятно той основава град Хиераконполис, наричан Нехен древността, където установява култа към Хор, първият религиозен култ в цялата държава.

Основаването на градове е било решаваща част от това да бъдеш египетски фараон и много от най-ранните владетели са показани гордо размахващи ралото, символ на основаването на града.

Ритуално владетелят отбелязвал мястото, където трябвало да бъде създадено селище, като начертавал линия в земята близо до река Нил. След това строителите започвали да поставят основите на официални сгради като храмове и кралски дворци.

Най-голямото постижение което записва първият египетски фараон обаче си остава обединението на Горен и Долен Египет. Палетата на Нармер показва от задната си страна сцена, включваща две четириноги животни с дълги вратове. Те се наричат ​​серпопарди от египтолозите, защото са хибрид между змия и леопард.

В тази сцена двама кралски служители дърпат въжета, прикрепени към вратовете на серпопардите, като въжетата са преплетени. Тази сцена обикновено се тълкува като метафора за обединението на Долен и Горен Египет, делото, с което първият египетски фараон Нармер е най-известен.

Египетското царство ще остане обединено в продължение на хилядолетия. Египетската държава не само е дълголетна, но е и първата държава в Африка и една от първите териториални държави в историята на човечеството.