Думата сатрап става известна благодарение на титлата на управители на провинции в Ахеменидската империя.
Самата дума съществува от времената преди Ахеменидската империя. Произлиза от староперсийската дума khshathra-pa, което означава „защитник на царството“ и е използвана от васалните царе на мидийския владетел. Първото използване на сатрапии датира от Мидийската империя, но са организирани и разширени от Кир Велики и Дарий I (царувал 522–486 г. пр.н.е.), които разделят Персийската империя на 20 провинции.
Значение на думата сатрап
Всеки сатрап се се назначавал от царя и бил член на кралското семейство, или на друго благородническо семейство. Нямало срок на заемане на длъжността. В отговорностите му влизало събирането на данъци, сигурността и правораздаването в провинцията.
Всеки един имал значителна автономия и власт, събирайки данъци, контролирайки местните служители и племена и раздавайки правосъдие. Но той също се отчитал пред краля, който можел да го назначава или отстранява по свое усмотрение. Някои сатрапи се опитали да отстояват своята независимост или да се бунтуват срещу централната власт, докато други останали лоялни и верни.
За да се предпази от злоупотреба с власт, Дарий създал система за контрол над сатрапите. Висшите служители на провинцията и командирът на гарнизонните войски, разположени в провинцията, били пряко подчинени на краля. Кралските служители извършвали периодични проверки.
Въпреки че сатрапите били жизненоважни за осигуряването на безпроблемното протичане на Ахеменидската империя, те представлявали и потенциална заплаха за Ахеменидските царе. С отслабването на централната власт след средата на V в. пр.н.е., сатрапите започнали да набират все повече сила, да започват да действат все по-независимо и да се бунтуват. Въпреки това системата продължава да се използва дори след разпадането на Ахеменидската империя. Тяхната администрация е запазена от Александър III Велики и неговите наследници.
Малко за Ахеменидската империя
Ахеменидската империя е била древна империя съществувала в периода 550 пр.н.е. – 330 пр.н.е.. Неин център била областта Персия, в югозападната част на съвременен Иран. По време на най-големия си разцвет Ахеменидите властвали над империя, която се простирала от долината на Инд на изток, до Балканите на запад и от Черно море на север, до Червено море на юг.
За да управляват ефективно тази огромна империя, Ахеменидските царе разделят своето царство на провинции, всяка от които се управлява от сатрап. Империята престава да съществува през 330 г.пр.н.е., когато е завладяна от Александър Велики.
Някои по-известни сатрапи
- Артаферн, брат на Дарий I и управител на Лидия. Той води няколко кампании срещу гръцките градове-държави по време на Персийските войни и е победен в битката при Маратон през 490 г. пр. н. е.
- Мазарес, наследник на Артаферн и сатрапът на Лидия. Той продължава войната срещу гърците и превзема няколко йонийски града, но умря по неизвестни причини през 494 г. пр.н.е.
- Мардоний, зет на Дарий I и е сатрапът на Мидия. Той е един от главните командири на персийската армия по време на Персийските войни и е убит в битката при Платея през 479 г. пр.н.е.
- Тисаферн, сатрапът на Кария и Лидия. Той участва в Пелопонеската война като съюзник на Спарта срещу Атина и също се бие срещу Кир Млади, който се опитва да свали брат си Артаксеркс II.
- Фарнабаз, сатрапът на Хелеспонтийска Фригия. Той също бил съюзник на Спарта срещу Атина и по-късно подкрепил Агесилай II, царя на Спарта, срещу Артаксеркс II.
- Мавзол, сатрапът на Кария. Той е известен с това, че построява великолепна гробница за себе си и съпругата си Артемизия II, която се превръща в едно от Седемте чудеса на древния свят.
Империята на Ахеменидите се разпада след завоеванията на Александър Велики през 4 век пр.н.е. Александър задържа някои от съществуващите сатрапи и назначи нови измежду собствените си генерали и съюзници. След смъртта му през 323 г. пр. н. е. империята му е разделена между неговите наследници, които също използват титлата за своите провинциални управители. Някои от забележителните сатрапи от този период включват:
- Селевк I Никатор, основателят на империята на Селевкидите и един от генералите на Александър. Първоначално той е назначен за сатрап на Вавилония от Александър и по-късно разширява владението си, за да включи по-голямата част от Мала Азия, Сирия, Месопотамия, Персия и части от Индия.
- Птолемей I Сотер, друг генерал на Александър и основател на империята на Птолемеите в Египет. Първоначално е назначен за наместник на Александър Велики в Египет, а след смъртта му за един от диадохите („наследниците“), като впоследствие става владетел на Египет (306 г. пр. Хр.– 285 г. пр. Хр. и основава Династията на Птолемеите. След 305 г. пр. Хр. се титулува като василевс и фараон.
На днешно време думата е придобила негативна конотация и се употребява за квалифициране на деспотичен наместник на тираничен владетел.
Няма коментари