Полюсът на студа Оймякон всъщност е едно малко село в руската република Якутия (или Саха на местния език). То е известно с това, че е може би най-студеното населено място на планетата. Въпреки размера си селото е административен център на т.нар. Борогонский 1-й наслег. Наслег означава поселение в отдалечен район, състоящо се от няколко селища / махали, които имат общо самоуправление. Често срещана форма на управление е в отдалечените райони на Сибир.
Полюсът на студа Оймякон е характерен с трудни климатични условия, които се определят от няколко фактора. Първо, село Оймякон е разположено в долина със същото име и е разположено в малка, низина, където се спуска студен въздух. На второ място, е достатъчно далеч от океана, така че климатът на Оймякон е определено континентален. Трето, височината над морското равнище. Четвърто, близостта до полярния кръг.
Всъщност най-ниската температура на Земята е измерена на друго място, а именно в руската антарктическа изследователска станция Восток. Това се случва на 21 юли 1983 г. и измерената температура е -89.2°C. Тук обаче става въпрос за полюсът на студа Оймякон, който се счита за най-студеното населено място (или по-точно група селища) на Земята.
Най-ниската официално регистрирана температура там е била на 6 февруари 1933 г., когато са отчетени -67.7 °C. Регистрирана е от метеорологична станция, която всъщност се намира на летището Оймякон, което се намира на 40 км от едноименното село и на 2 км от селището Томтор. Използва се наименованието полюсът на студа Оймякон, защото Оймякон е не само името на селото, но и името на района.
В популярната литература обаче, най-често се цитира записът от геоложкия дневник на Сергей Владимирович Обручев от Индигирската му експедиция, където той пише, че температурите достигат до – 71.2°C. В момента на написването на тази статия, а именно: 16.01.2021, 9:15, температурата е -51°C.
За да не скучаем, в допълнение към екстремното студено време през зимата, летните температури в Оймякон надвишават +30 ° С. На 28 юли 2010 г. в селото е записан абсолютен температурен рекорд – тогава измерената температура е била +34,6 ° C
Как се живее там?
Полюсът на студа Оймякон със сигурност е екстремно място, но все пак там живеят хора, които го обичат и не смятат, че животът там е лош.
До района няма автобусна линия през цялата година. Междуградският транспорт работи през лятото, но ако искате да посетите Оймякон през зимата (която трае от средата на септември до началото на май), тръгвайки от столицата на републиката – Якутск, трябва да наемете УАЗ-ка (наричана от руснаците “буханка”), с която да ви закарат до там. Пътят отнема от 17 до 30 часа в зависимост от времето. По голямата част от пътя е по Колимското шосе, съединяващо Якутска и Магаданска области, което има отбивка до Томтор. Покритието е грунтово.
Децата от началните класове спират да ходят на училище при температури под -52°C, горните класове – при минус 58°C.
Немалко къщи имат свой собствен нагревател за топла вода, тъй като преносът на топла вода при минус шестдесет градусов студ е трудно изпълним при по-големи растояния. За да може обаче студената вода да достига домовете без да замръзва върху тръбите се поставят специални нагреватели, а върху тях изолация.
При авария на електрозахранването, времето до замръзването на тръбите е само 2-3 часа. След това, ако тръбата не се спука, трябва да свалите изолацията и да нагрявате тръбата с горелка, за да я размразите. Ако се спука тръба положена в земята, няма как да се смени преди пролетта. Има и домове с централно топлоподаване, като стремежът е то да обхване повечето домове и обществени сгради.
Както споменах по-горе полюсът на студа Оймякон си има летище, което се намира на около 40 км. от селото. То съществува от ВСВ и на днешно време представлява нещо като голяма барака, в едно от чиито помещения се намира диспечерът, в друго електротехникът, а друго е нещо като чакалня оборудвана със стари дивани.
По време на СССР е имало полети всеки ден и то през по-дълъг период през годината, но днес полетите са един в седмицата през летния сезон. Самолетите са предимно Ан-2, има понякога чартърни полети.
В самото село Оймякон има магазин и кафене, или по-скоро снек бар, предлагащ много проста храна като пилешки хапки и пържени картофи. В Томтор има няколко дома за гости.
Автомобилите, които нямат отоплен гараж и се ползват редовно се оставят през нощта с работещ двигател. Отоплен гараж в случая означава гараж, в който температурата не пада под -4 -5 градуса. Дори и с работещ двигател, гумите придобиват елипсовидна форма поради деформирането на каучука при много ниски температури. Движението в този случай трябва първоначално да се извършва съвсем бавно до възвръщане на оригиналната им форма.
Какво препитание предлага полюсът на студа Оймякон?
Жителите на Оймяконски район се прехранват предимно с животновъдство – отглеждат непретенциозна и издръжлива, дългокосместа местна порода коне, които са приспособени към най-силните студове и са свикнали по всяко време да ровят с копито и да изравят трева изпод снега.
Освен това се отглеждат елени, които са свикнали с климата и крави, които през по-голямата част от зимата седят на закрито, а при необходимост от транспортиране например, на виметата им се слагат специални качулки. Ловът за продажба на кожи и месо също е част от препитанието.
Полюсът на студа Оймякон има и държавни служители – администрация, летищен персонал от трима души, поддръжка на електро- и топлоцентралата, училище, лекар, милиция. Хората на държавна работа имат право на пенсиониране след само 15 години трудов стаж.
Риболовът също е популярно странично препитание. През зимата рибата замръзва няколко минути след изваждането и от водата.
През последните години полюсът на студа Оймякон увеличава популярността си, като през последните няколко са регистрирани над 1000 туриста на година. Това също създава известно препитание.
Няма коментари