Псевдонауката френология – по черепа посрещат

Псевдонауката френология

Френология е псевдо наука, изучаваща оформянето на черепа като показателна за умствените способности и чертите на характера. Базира се на теориите на немския лекар особняк , Франц Йозеф Гал / Franz Joseph Gall (1758-1828). Основните принципи според него са:

  1. Мозъкът е органът на ума.
  2. Умът е съставен от множество различни, вродени способности.
  3. Тъй като те са различни, всяка способност трябва да има отделно място или „орган“ в мозъка.
  4. Размерът на даден орган, при равни други условия, е мярка за неговата сила.
  5. Формата на мозъка се определя от развитието на различните органи.
  6. Тъй като черепът приема формата си от мозъка, повърхността на черепа може да се разчете като точен индекс на психологическите склонности и тенденции.

Това според френологията води до извода, че чрез изследване на формата и неравностите на главата или черепа може да се открие развитието на конкретните мозъчни „органи“, отговорни за различни интелектуални наклонности и черти на характера. Например, видна изпъкналост в челото на позицията, приписвана на органа на благоволението, е имало за цел да покаже, че индивидът е имал „добре развит“ орган на доброжелателността и следователно се очаква да проявява доброжелателно поведение.

Преди прозренията на Гал, В края на 18 век съществувала друга свързана теория – физиогномия, според която характерът на човек може да се определи по външния му вид и по-специално на лицето. Тя е била доста популярна в този период предимно благодарение на швейцарския богослов и мистик Йохан Каспар Лаватер / Johann Kaspar Lavater (1741–1801), чието четиритомно произведение Physiognomische Fragmente zur Beförderung der Menschenkenntnis und Menschenliebe (Физиогномични елементи за определяне на човешките знания и живот) преминало през 55 издания в периода от 1775 до 1810 година.

Както често се случва при псевдонауките Гал и френолозите търсели само потвърждения за своите хипотези, намирайки начин да отхвърлят всички случаи, които не пасват на теорията им.  Всички случаи, които изглеждало, че потвърждават науката, били лесно и гласовито приемани като „доказателство“ за истинноста на френологията. В същото време противоречиви констатации, като например не особено добронамерен и неприятен човек, който има добре развит орган на благоволението, винаги са били обяснявани по някакъв начин. Чест похват например бил твърдението, че дейността на други органи противодейства на доброжелателността.

Системата на Gall е построена по метода на чист емпиризъм и така наречените му органи са идентифицирани без какъвто и да е ноучен подход. Той се опитал да установи връзка между функциите на мозъка и неговите региони, като изучавал черепите на хора, които се откроявали рязко със своите умствени способности. За тази цел той използва както черепите на видни писатели, поети, политици, така и черепите на луди и престъпници.

Когато намирал хора или животни, които се открояват сред другите по някаква способност, той се опитва да намери издутина, съответстваща на тази способност на черепите им. За да улесни тази задача, Gall използвал истински черепи и гипсови отливки. Така той събрал около 300 черепа на хора, чиито психически характеристики били установени по време на живота им, както и повече от 120 отливки на черепите на живи съвременници.

Гал заедно с неговия сътрудник Йохан Шпурцхайм / Johann Gaspar Spurzheim, дефинират областите, или органите. Това са 26 органа с формата на неправилни петна означени с различни имена.

Това са: възбудимост, плодовитост, концентративност, привързчивост, борбеност, деструктивност, скритост, придобиване, конструктивност, самочувствие, любов към одобрението, предпазливост, благосклонност, почит , съвестност, твърдост, надежда, учудване, идеалност, остроумие, имитативност, индивидуалност, възприемане на формата, възприятие на размера, възприемане на теглото, възприемане на цветовете, възприемане на местността, възприемане на числа, възприемане на реда, памет на нещата, възприемане на времето, възприятие на мелодията, езиково възприятие , сравнително разбиране и метафизичен дух.

Развитието на френологията се характеризира с два етапа: научен етап, по време на който психиатри и лекари се опитвалиха да развият френологията като наука, основана на измерване и наблюдение (1800-1830), и етапа на популяризация, през който френологията се превърнала в средство за печелене на пари от авантюристи и измамници ( 1820-1850)

Още от самото начало френологията е подложена на сериозни критика поради неслучайния подбор на черепи за изследванията. Въпреки старанията на привържениците си така и не успява да се превърне в академична психологическа наука, а вместо това се превръща в един от най-известните примери за псевдонаука заедно с физиогномията, хипнотизма и спиритизма. Анализът на личността, предлаган от френолозите е доста подобен астрологическите хороскопи.

Въпреки своята научна непоследователност, френологията косвено допринася за научните изследвания на морфологията и физиологията на нервната система и стимулира развитието на антропометрията и антропологията.

Интересни думи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *