Поетична справедливост, или поетично правосъдие (poetic justice) е израз използван, когато се случи нещо лошо с човек, който изглежда го заслужава, обикновено поради лоши неща, които е направил. Предоставлява идеализирана форма на справедливост, при която добродетелта се възнаграждава, безчестното поведение се наказва. Широко използван сюжетен похват в литературата, особено в поезията и драмата.
Произход
Изразът поетична справедливост е измислен и използван за първи път от английският литературен критик и историк Томас Раймър (Thomas Rymer). Той използва фразата в есето си „Трагедиите от последната епоха“ (The Tragedies of the Last Age) от 1678 г. Раймър е бил строг радетел на спазването на правила при писането на трагедии. Според него поетична справедливост като похват изисква тези с добър характер да бъдат възнаградени и злото да бъде наказано. Той също бил на мнение, че сюжетите не трябва да бъдат неприемливи и драматичните произведения трябва да имат морал.
Раймър не страдал от липса на самочувствие и насочил критиките си към самия Уилям Шекспир, като направил препоръки как бардът може да подобри Отело включвайки в сюжета поетична справедливост. Въпреки, че е имал репутация на прекалено нападателен критик, той имал и доста привърженици. Сред тях бил и известният поет и драматург Джон Драйдън (John Dryden). В писмо до графа на Дорсет, Драйдън описва Трагедиите на Раймер като най-добрата критика на английски език и казва, че е щастлив, че не е насочена срещу него, по толкова строг и остър начин както срещу Шекспир и Флетчър.
“the best piece of Criticism in the English tongue … and think my selfe happy he has not fallen upon me, as severely and as wittily as he has upon Shakespeare and Fletcher”
Няма коментари