Защо всъщност инсталациите на Кристо се считат за нещо гениално? Тия дни е адски модерно да се говори възвишено за оранжеви пътеки в италиански езера, та се замислих защо. Една причина поне ми е ясна – мощният ни национален комплекс за световна незначимост се чувства приятно обгрижен от съществуването на българин станал известен в чужбина.
Има обаче едни малки гадни детайли, развалящи тази хубавиня: Кристо е казвал в интервюта, че се счита за американец, не говори и не пише на български, не е посещавал (след емигрирането си) България и няма такова намерение, защото ходел само в страни където има потенциални купувачи за творбите му. Малко кофти звучи едно такова занаятчийско търгашеско мотивиране.
Отделих време да разгледам каквито снимки се въртят из интернет на нещата, които Кристо е правил: някои са впечатляващи с обема си, но не виждам нищо разтърсващо. А и той самият казва, че в инсталациите му няма никакво послание. Нямам нищо против човека, просто превъзбудата ми идва в повече.
Няма коментари