Всяка година като се вдигне шум за наближаващ гей – парад, или прайд – парад (изберете си по – правилното според вас) ме напъва една хомопарадна досада. Принципно хората със хомосексуални тенезми не ми пречат по никакъв начин. Не успявам обаче да схвана нуждата от, както и начина по който се провеждат гей – парадите. Според мен единственото, което постигат е присмех и раздразнение от страна на хетеросексуалните, заради самия парад, а не заради ориентацията си.
Аз намирам парадите за пълна тъпня, по същата логика, по която би изглеждало тъпо ако аз хукна по “Витошка” полугол, по кожени слипове и накичен с пера, обяснявайки на всички колко много харесвам жени.
Изобщо парадирането с каквото и да е, си е банален изблик на комплекси, както и стандартен опит да си нестандартен. Принципно е все едно дали се парадира със сексуална ориентация, или с Порше. Някакси обаче в съвременнното псевдо – толерантно общество, това се явява готино, модерно и благородно. В същото време толерантността изглежда е твърде избирателна – очаква се да се толерира, това че някой е хомосексуалист (каква нетолерантна дума), а не се толерира мнение, отклоняващо се от толерантния мейнстрийм.
В този ред на мисли моята хомопарадна досада ще се обяви за нетолерантна, но според мен самото и обявяване за такава е нетолерантно. Но както се казваше в един осемдесетарски виц: “… остави ги копеле, няма да те разберат…”
Моята хомопарадна досада е нищо обаче, сравнена с новият либерален порив за подбор на актьори в Холивуд. Последният пример е шумът окоро избора на Гал Гадот за ролята на Клеопатра. Вдигна се страшен шум защо не била черна, което според мен не почива на никаква логика. Клеопатра е от гръцки произход, а Гал Гадот е еврейка, което води до доста сходен маслинен оттенък на кожата и всъщност пасва доста добре.
Няма коментари