Крампус (Krampus), е същество водещо началото си от езическите времена. Неговата роля е било да наказва непослушните деца. За него се смята, че е син на Хел (Hel) – скандинавската богиня на воините, които не умират с чест, в битка. Тя пък от своя страна е дъщеря на Локи (Loki) и великанката Ангурбода (Angrboda), но да не задълбаваме повече натам. Името му произлиза от немската дума Krampen, която означава “кирка”.
Как изглежда
Крампус се появява в много вариации, но повечето споделят някои общи физически характеристики. Той е космат, обикновено кафяв или черен и има кози копита и рога. От устата му се провесва дълъг, заострен език и се показват кучешки зъби. Той носи вериги, д които подрънква от време на време за повече драма. Смята се, че веригите символизират обвързването на Дявола от християнската църква. Наследство от езическия му първообраз са пръчките, снопове брезови клони, които носи и с които от време на време шляпа лошите деца. Понякога също Крампус се появява с чувал или кош, провесен на гърба му. В него слагал лошите деца и ги отнасял неясно къде. Споменава се удавяне, изяждане и дори ада, което ми се струва малко прекалено за деца, ноо такива са били времената.
Християнизиране на Крампус
Християнството е “осиновило” Крампус, давайки му ролята на антагонист на благия Св. Николай. Нещо като мистър Хайд на добричкия доктор Джекил, но в отделно същество. Според традицията, той се появява в нощта преди 6 декември, известна като Крампусова нощ (Krampusnacht). Самият 6 декември е Денят на Св. Николай (Nikolaustag), когато немските деца поглеждат пред вратата си, за да видят дали обувката, която са оставили през нощта, съдържа или подаръци (награда за добро поведение), или пръчка (за лошо поведение).
Традицията тръгва от Бавария и се разпространява на юг през провинциите на сегашна Австрия. Поради сходния с дявола външен вид Крампус е бил забранен през голяма част от XX в. в Германия и Австрия.
Няма коментари