Италианската азбука (L’alfabeto italiano)

Италианската азбука е вариант на латинската азбука и в нея има само 21 букви – 5 гласни и 16 съгласни. Тези, които липсват са т.нар. външни съгласни – J, K, W, X, Y и се използват само за чуждици.

Име и произношение на буквите от италианската азбука

Име и произношение на външните съгласни

Ударения (accenti)

Може би сте забелязали, че в някои езици буквите могат да имат ударения върху тях. В италианския се поставя ударение само върху гласни (a, e, i, o, u). Знаците за ударение всъщност не променят произношението на буквата; по-скоро те показват къде пада ударението на думата.

Пример за това е libertà. Тук ударението служи само за указване на ударената сричка, тъй като в тази дума тя е последната, вместо предпоследната сричка, което би било нормалният италиански модел на ударение.

Гласни (vocali)

Петте гласни в италианската азбука са: A, E, I, O, U. За разлика от английския, гласните винаги имат едно и също произношение. Като цяло италианските гласни са по-дълги от английските и винаги се произнасят ясно, независимо дали са в началото, в средата или в края на думата. Друга характерна особеност е, че думите в италианския език почти винаги завършват с гласна.

Съгласни (consonanti)

Съгласните  в италианската азбука са доста ясни и повечето се произнасят като на английски. Една от основните разлики обаче е, че в италианския език, когато се удвои, съгласната издава по-дълъг звук.

Пример за това е caro (скъп) и carro (вагон). Това е важно, тъй като в италианския език има много думи, които променят значението си, в зависимост от това дали имат една или две съгласни.

Някои допълнителни правила за произнасяне

За произнасянето на буквите от италианската азбука има някои допълнителни правила.

S (esse)

В повечето думи S се произнася като твърд звук [s], както например в английската дума “simple”. Примери: sinistro [siˈnistro] – ляво, scuola [ˈskwɔla] – училище.

В случай обаче, че S е разположена между две гласни, се произнася като звук [z], както например в английската дума “zoo”. Пример: esagerato [ezadʒeˈrato] – преувеличен

Z (zeta)

В началото на думата Z винаги се произнася като Дз, например zucchero – дзукеро (захар).​

В средата на думата между две гласни, независимо дали е единична или двойна, Z може да се произнася като ц или дз, например pizza – пица, mezzo – медзо (среда)

Sc

Произнася се като ск, например scala – скала (стълба), scherzo – скерцо (шега) и др. Изключение са случаите, когато след sc се пише e и i – тогава произнасяме комбинацията като ш, например sci – ши (ски).​

C (ci) и G (gi)

Съгласните C и G могат да се произнасят по два начина: твърдо и меко.

Произнасят се като твърд звук [k] (както в английското “car”) и [g] звук (както в английското “garbage”), когато са последвани от гласните A, O и U, или от съгласни. Примери: casa [ˈkasa] – къща, crema [ˈkrɛma] – крем, gatto [ˈɡatto] – котка, grammofono [ɡramˈmɔfono] – грамофон.

В останалите случаи, когато са последвани от гласните I и E, се произнасят меко – като [ch] и [dʒ]. Примери: cena [ˈtʃena] – вечеря ,gelato [dʒeˈlato] – сладолед.

Има случаи, в които C и G се произнасят твърдо, когато са пред I и E, съответно chi [ki], che [ke] и ghi [gui], ghe [gue]. Примери: chilogrammo [kiloˈɡrammo] – килограм, cheto [ˈketo] – тихо,  ghigno [ˈɡiɲɲo] – усмивка, ghenga [ˈɡɛnɡa] – банда.

H (acca)

Буквата H (acca) от италианската азбука никога не се произнася, дори и при чуждици като hotel [oˈtɛl ] – хотел. Както споменах обаче, променя звученето на други букви като C и G.