Имената на дните от седмицата са нещо, с което всички сме свикнали и рядко се замисляме защо се казват по този начин, а не по друг. Начинът, по който отчитаме времето се дължи на движенията на планетите, Луната и звездите.
Нашият ден е равен на едно пълно завъртане на Земята около оста си. Нашата година е едно завъртане на Земята около Слънцето, което отнема 365 и ¼ дни, поради което добавяме допълнителен ден през февруари на всеки четири години за високосна година.
Седмицата и месецът обаче са по-малко очевидни. Фазите на Луната не съвпадат точно със слънчевия календар. Лунният цикъл е дълъг 27 дни и седем часа и във всяка слънчева година има 13 фази на Луната.
Как изобщо са се появили и защо са седем?
Някои от най-ранните цивилизации са наблюдавали космоса и са записвали движенията на планетите, Слънцето и Луната. Вавилонците, които са живели на територията на днешен Ирак, са били проницателни наблюдатели и тълкуватели на небесата и до голяма степен благодарение на тях нашите седмици са седемдневни.
Причината да приемат числото седем е всъщност плод на случайност. Просто тогава са можели да наблюдават седем небесни тела – Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.
Интересно е, че древният египетски календар например е имал 3 седмици в месеца от по 10 дни, а римският календар до 321 г.от н.е. е имал седмица от 8 дни.
Въпреки това, вавилонците са били толкова доминираща култура в Близкия изток, особено през VII и VI век пр. н. е., че тази, както и много от другите им представи за време – като 60-минутният час са се запазили. Седемдневната седмица се разпространява в целия Близък изток. Възприета е от евреите, които са били владяни от вавилонците на върха на могъществото на тази цивилизация.
Други култури в Близкия изток също приели седемдневната седмица, включително Персийската империя и гърците. Векове по-късно, когато Александър Велики започва да разпространява гръцката култура в Близкия изток чак до Индия, концепцията за седемдневната седмица се разпространява и там.
Учените смятат, че вероятно Индия по-късно е въвела седемдневната седмица в Китай. И накрая, след като римляните започват да завладяват териториите, владяни от Александър Велики, те също преминават към седемдневната седмица. Император Константин постановява, че седемдневната седмица е официалната римска седмица и прави неделята официален празник през 321 г. от н.е.
Имената на дните от седмицата в Древен вавилон
Имената на дните от седмицата също са измислени от древните вавилонци, които нарекли седемте дни от седмицата на седемте небесни тела, които както споменах можели да видят в небето – Слънцето, Луната и петте класически планети. Тези небесни тела, на свой ред, били кръстени на вавилонски богове.
Така миената на дните от седмицата на вавилонците били:
- неделя – Shamash (Слънцето)
- понеделник – Sin (Луната)
- вторник – Nergal (Марс)
- сряда – Nabu (Меркурий)
- четвъртък – Marduk (Юпитер)
- петък – Ishtar (Венера), богинята на любовта, красотата, секса, войната, насилието и политическата власт.
- събота е малко странен случай и не е съвсем ясно как се казва. Има някои доказателства, че може да е бил наречен „шабату“, което е терминът за празника на пълнолунието. Това обаче не е съвсем ясно, тъй като технически би трябвало да се прилага само за една от четири съботи, когато всъщност е имало пълнолуние.
Възможно е вавилонците изобщо да не са кръстили деня – със сигурност не са го кръстили на някой от своите богове, както направиха с другите дни от седмицата. Причината за това вероятно е, че древните вавилонци са смятали всеки седми ден за нещастен.
Имената на дните от седмицата в Древна и съвременна Гърция
Древните гърци възприели почти напълно вавилонския подход. Имената на дните на седмицата били имена на планети и богове.
- неделя: Ἡμέρα Ἡλίου (денят на Слънцето)
- понеделник: Ἡμέρα Σελήνης (денят на Луната)
- вторник: Ἡμέρα Ἄρεως (денят на Арес)
- сряда: Ἡμέρα Ἑρμοῦ (денят на Хермес)
- четвъртък: Ἡμέρα Διός (денят на Зевс)
- петък: Ἡμέρα Ἀφροδίτης (денят на Афродита)
- събота: Ἡμέρα Κρόνου (денят на Кронос)
С навлизането на християнството и свързаното с него отричане от старите богове, имената на дните от седмицата били променени, като дните се обозначават с номера.
- неделя: Κυριακή (божи ден)
- понеделник: Δευτέρα (втори)
- вторник: Τρίτη (трети)
- сряда: Τετάρτη (четвърти)
- четвъртък: Πέμπτη (пети)
- петък: Παρασκευή (ден на подготовката)
- събота: Σάββατο (ден за почивка, шабат)
Имената на дните от седмицата в Древен Рим и съвременна Италия
В Древен Рим, както е обичайно са преписали божите неща от гърците, в резултат на което имената на дните от седмицата били:
- неделя: Dies Solis (денят на Слънцето)
- понеделник: Dies Lunae (денят на Луната)
- вторник: Dies Martis (денят на Марс)
- сряда: Dies Mercuri (денят на Меркурий)
- четвъртък: Dies Iovis (денят на Юпитер)
- петък: Dies Veneris (денят на Венера)
- събота: Dies Saturni (денят на Сатурн)
Както и при гръцките, имената на дните от седмицата претърпяват изменения покрай приемането на християнството и разликата между латински и италиански, макар и да не се отдалечават колкото при гръцките.
- неделя: Domenica (божи ден)
- понеделник: Lunedi’ (денят на Луната)
- вторник: Martedi’ (денят на Марс)
- сряда: Mercoledi’ (денят на Меркурий)
- четвъртък: Giovedi’ (денят на Юпитер)
- петък: Venerdi’ (денят на Венера)
- събота: Sabato (денят за почивка, шабат)
Имената на дните от седмицата при германските племена и в съвременния немски
Германските племена са били повлияни в значителна степен от т.нар. северни народи, населяващи Скадинавия. При тях обаче също имената на дните от седмицата са базирани на богове и планети.
Имената на дните в седмицата на староскандинавски са:
- неделя: Sunnudagr (ден на Слънцето)
- понеделник: Mánadagr (денят на Луната)
- вторник: Tysdagr (денят на бог Týr)
- сряда: Óðinsdagr (денят на бог Один)
- четвъртък: Þórsdagr (денят на бог Тор)
- петък: Frjádagr (денят на богинята Фриг)
- събота: Laugardagr (денят на топлата вода). Наричан е още и Sunnunótt, което означава”нощта преди неделя”
Имената на дните в седмицата в съвременния немски език са видимо свързани с тези на северните народи.
- неделя: Sonntag (от Sonne – ден на Слънцето)
- понеделник: Montag (от Mond– денят на Луната)
- вторник: Dienstag (от старогерманското Dingesdach денят на бог Thingsus)
- сряда: Mittwoch (от mitte Woche – средата на седмицата)
- четвъртък: Donnerstag (от Donner денят на гръмотевицата и бог Thor)
- петък: Freitag (от frei Tag – свободен ден, но също и от денят на богинята Frija – Фриг)
- събота: Samstag (ат старогерманското Sambatztag – шабат, ден за почивка)
Имената на дните от седмицата в староанглийски и съвременен английски
- неделя: Sunday (от староанглийското Sunnandæg – ден на Слънцето)
- понеделник: Monday (от староанглийското Mōnandæg – денят на Луната)
- вторник: Tuesday (от староанглийското Tīwesdæg – денят на бог Týr / Tiw)
- сряда: Wednesday (от староанглийското Wōdnesdæg – денят на бог Один, на старогермански Woden)
- четвъртък: Thursday (от староанглийското Þūnresdæg – денят на бог Тор Þunor )
- петък: Friday (от староанглийското Frīgedæg – денят на богинята Фриг)
- събота: Saturday (от староанглийското Sæturnesdæg – денят на бог Сатурн)
Имената на дните от седмицата при славянските народи
Словашки/чешки/полски/руски/сръбски/български | Бележки |
---|---|
pondelok/pondělí/poniedzałek/понедельник/понедељак/понеделник | “денят след неделя” (“po” означава след, “nedeľa” е неделя) |
útorok/úterý/wtorek/вторник/уторак/вторник | “втори”, от старославянски |
streda/středa/środa/среда/среда/сряда | “средата” (“stred” означава среда) |
štvrtok/čtvrtek/czwartek/четверг/четвртак/четвъртък | “четвърти” |
piatok/pátek/piątek/пятница/петак/петък | “пети” |
sobota/sobota/sobota/суббота/субота/събота | от шабат |
nedeľa/neděle/niedziela/воскресенье/недеља/неделя | “nedela” означава “не работиш”. В Руския е свързано с Възкресението |
týždeň/týden/tydzień/неделя/седмица/седмица | “týždeň” означава “същия ден” (т.е. същия ден следващата седмица). В руския е променено на неделя, вероятно след въвеждането на воскресенье. В българския означава седем дни. |
Няма коментари